Свети Адриан (известен още като Адриян) или Адриан от Никомедия (починал 4 март 306 г.) е бил висш императорски гвардеец на римския император Галерий Максимий. След като приема християнство с жена си Наталия, Адриан бил убит в Никомедия.
Адриан и Наталия живеели в Никомедия по време на император Максимиан в началото на четвърти век. На 28 годишна възраст Адриан става глава на преторията.
Казва се, че докато председателствал изтезанията на група християни, той ги попитал каква награда очакваха да получат от Бога. А те отговорили: „Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат“ (1 Кор. 2:9). Той бил толкова изумен от смелостта им, че публично приема християнството. Адриан пристъпил напред и казал на писарите, които записвали имената на мъчениците: „Запишете и моето име сред тези светци, понеже и аз съм християнин и заедно с тях ще умра за Христа!“
Наталия докрай била при мъжа си, ободрявала го чрез вярата в Бог и в блажения задгробен живот. Скоро след смъртта си Адриан се явил на Наталия и възвестил за нейната близка смърт. Наталия безболезнено и тихо се поминала при гроба на своя мъж.
В Източната православна църква Свети Адриан споделя празник със съпругата си на 26 август (преработен юлиански календар и / или григориански календар) или на 8 септември (по стария юлиански календар). В Римската католическа църква той се почита сам, без жена си, на 8 септември.
Свети Адриан е бил главен военен светец на Северна Европа в продължение на много векове, втори след Свети Георги и е много почитан във Фландрия, Германия и северна Франция. Обикновено той е представен въоръжен, с наковалня в ръцете или краката му