Първата дама на българското кино Невена Коканова на този ден преди 20 години ни напусна. Завинаги. Но остана завинаги в сърцата ни като една от най-обичаните български актриси на всички времена. Коварната болест я свали от сцената и екрана без време. И остана като икона.
Жената, изиграла Ирина от “Тютюн”, Лиза от “Крадецът на праскови”, Неда от “Отклонение” и Невена от “Спомен за близначката”, ни остави над 50 роли в киното и още толкова в театъра. Ако беше послушала съвета на известната италианска режисьорка Лиана Кавани (”Нощен портиер”), в чийто филм “Животът на Галилей” се снима през 60-те години, днес Коканова щеше да е част от световния киноелит. Но дълга и любовта към близките я задържат в България.
Невена Коканова е родена на 12 декември 1938 г. в Дупница. Майка ѝ е от известна австрийска аристократична фамилия, а баща ѝ е бил политически затворник в Белене.
Започва кариерата си като стажант-актриса на 18 години в средата на 50-е години в Ямболския театър, без да има специално образование. Изиграва над 50 роли в киното. Снима се за пръв път в ролята на Ема във филма „Години за любов“ (1957) на режисьора Янко Янков. Изпълнява ролята на Ирина от екранизацията на романа „Тютюн“ (1962) (реж. Никола Корабов), България/СССР, Жана от „Инспекторът и нощта“ (1963) (реж. Рангел Вълчанов), Лиза от „Крадецът на праскови“ (1964) (реж. Въло Радев), Ана от „Карамбол“ (1966) (реж. Любомир Шарланджиев), Неда от „Отклонение“ (1967) (реж. Гриша Островски), Герда от „С дъх на бадеми“ (1967) (реж. Любомир Шарланджиев), Тинка от „Момчето си отива“ (1972) (реж. Людмил Кирков) и много други.
През 1969 г. се снима във филма на голямата италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани „Галилео Галилей“.
Блага Димитрова написва „Отклонение“ специално за нея.
Неин съпруг е известният български режисьор Любомир Шарланджиев. Нейният брат Димитър Коканов също е актьор.
Награди
През 1976 г. е удостоена от Съюза на българските филмови дейци с голямата награда „Златна камера“ за значителен принос в българското кино.
През 1995 г. при раздаването на наградите на Съюза на българските филмови дейци по случай 100-годишнината на киното получава Награда за цялостно творчество и изключителен принос в българската филмова култура.
През 1998 – 1999 г. получава Награда за цялостно творчество от Съюза на българските филмови дейци.
През 1999 г. е удостоена с орден „Стара планина“ първа степен.[3]
Получава награди на Варненския фестивал.
Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]
В нейна чест Министерство на културата и „Бояна Филм“ учредяват филмова награда, т. нар. „Награда на името на Невена Коканова“ за обещаващ филмов дебют на актриса.
Филмография:
„Години за любов“ (1957), режисьор Янко Янков
„В тиха вечер“ (1960), режисьор Борислав Шаралиев
„Бъди щастлива, Ани!“ (1961), режисьор Владимир Янчев
„Стръмната пътека“ (1961), режисьор Янко Янков
„Тютюн“ (1962), режисьор Никола Корабов
„Среднощна среща“ (1963), режисьор Никола Минчев
„Инспекторът и нощта“ (1963), режисьор Рангел Вълчанов
„Крадецът на праскови“ (1964), режисьор Въло Радев
„До победата и след нея“ (До победата и по неа, 1966), режисьор Живорад (Жика) Митрович
„Карамбол“ (1966), режисьор Любомир Шарланджиев
„Най-дългата нощ“ (1967), режисьор Въло Радев
„Отклонение“ (1967), режисьори Гриша Островски, Тодор Стоянов
„С дъх на бадеми“ (1967), режисьор Любомир Шарланджиев
„Гибелта на Александър Велики“ (1968), режисьор Владислав Икономов
„Галилео Галилей“ (1968), режисьор Лилиана Кавани
„Опасен полет“ (1968), режисьор Димитър Петров
„Танго“ (1969), режисьор Васил Мирчев
„На всеки километър“ (1969), режисьор Неделчо Чернев,Любомир Шарланджиев
„Мъже в командировка“ (1969), режисьори Гриша Островски, Тодор Стоянов
„Botschafter morden nicht“ (1970), режисьор Георг Леополд
„Странен двубой“ (1971), режисьор Тодор Стоянов
„Кръгове на обичта“ (1972), режисьор Кирил Илинчев
„Сърце човешко“ (1972), режисьор Иван Ничев
„Момчето си отива“ (1971), режисьор Людмил Кирков
„Обич“ (1972), режисьор Людмил Стайков
„Тигърчето“ (1973), режисьор Мариана Евстатиева-Биолчева
„Най-добрият човек, когото познавам“ (1973), режисьор Любомир Шарланджиев
„Деца играят вън“ (1973), режисьор Иванка Гръбчева
„Баща ми бояджията“ (1974), режисьор Стефан Димитров
„Дърво без корен“ (1974), режисьор Христо Христов
„Последният ерген“ (1974), режисьор Владимир Янчев
„На живот и смърт“ (1974), режисьор Неделчо Чернев
„Сватбите на Йоан Асен“ (1975), режисьор Вили Цанков
„Не си отивай!“ (1976), режисьор Людмил Кирков
„Нако, Дако и Цако – шофьори“ (1976), режисьор Иван Касабов
„Изгори, за да светиш“ (1976), тв сериал, режисьор Неделчо Чернев
„Спомен за близначката“ (1976), режисьор Любомир Шарланджиев
„Циклопът“ (1976), режисьор Христо Христов
„Матриархат“ (1977), режисьор Людмил Кирков
„Слънчев удар“ (1977), режисьори Ирина Акташева, Христо Писков
„Чуй петела“ (1978), режисьор Стефан Димитров
„Сами сред вълци“ (1979), тв сериал, режисьор Зако Хеския
„Трите смъртни гряха“ (1980), режисьори Невена Коканова, Любомир Шарланджиев
„Уони“ (1980), режисьор Владислав Икономов
„Дами канят“ (1980), режисьор Иван Андонов
„Приключенията на Авакум Захов“ (1980), тв сериал, режисьори Йордан Джумалиев, Милен Гетов
„Търновската царица“ (1981), режисьор Янко Янков
„Слънце на детството“ (1981), режисьор Илко Дундаков
„Язовецът“ (1981), режисьор Павел Павлов
„Есенно слънце“ (1982), режисьор Павел Павлов
„Кристали“ (1982), режисьор Атанас Трайков
„Предупреждението“ (1982), режисьор Хуан Антонио Бардем
„Константин Философ“ (1983), режисьор Георги Стоянов
„Опасен чар“ (1984), режисьор Иван Андонов
„Спасението“ (1984), режисьор Борислав Пунчев
„Тази хубава зряла възраст“ (1985), режисьор Хачо Бояджиев
„Горски хора“ (1985), режисьор Павел Павлов
„Ешелоните на смъртта“ (1986), режисьор Борислав Пунчев
„Три Марии и Иван“ (1986), режисьор Красимир Атанасов
„Време за път“ (1987), тв сериал, режисьор Неделчо Чернев
„Дом за нашите деца“ (1987), тв сериал, режисьор Неделчо Чернев
„Вечери в Антимовския хан“ (1988), тв сериал, режисьор Павел Павлов
„Селцето“ (1990), тв сериал, режисьор Иван Терзиев
„Искам Америка“ (1991), режисьор Киран Коларов
„Сезонът на канарчетата“ (1993), режисьор Евгений Михайлов
„Дунав мост“ (1999), тв сериал, режисьор Иван Андонов
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
