Рязък спад на доверието към правителството, премиера и управляващото мнозинство, задълбочил се още повече след публичните раздори между коалиционните партньори. Това показва проучване на "Алфа Рисърч", проведено в периода 8 - 14 април сред 1037 пълнолетни граждани от страната.
Изследването отчита спад в одобрението (от 35% на 19%) и рязък скок (от 23% до 48%) в неодобрението за дейността на кабинета "Петков" за периода февруари - април 2022г.
Същата тенденция се забелязва и в рейтинга на премиера - положителните оценки спадат от 39% на 23%, а отрицателните нарастват от 21% до 48%.
През последните два месеца най-динамични са нагласите на партийните симпатизанти на формациите от управляващото мнозинство.
"Алфа Рисърч" отчита, че зад коалицията най-твърдо стоят избирателите на ПП и ДБ, докато БСП са поляризирани, а сред ИТН доминира отрицателно отношение.
Тази тенденция се задълбочава в оценките за дейността на правителството. Одобрение доминира единствено сред симпатизантите на ПП (70%). Сред привържениците на ДБ то спада до 51%, а сред тези на БСП - до 38%.
Вследствие на противопоставянето между ИТН и останалите членове на коалицията при избора на гуверньор на БНБ и разплащането на пътните ремонти най-рязко спада подкрепата за правителството сред симпатизантите на партията на Слави Трифонов - до 25%.
Амбивалентните позиции на правителството по редица важни теми, които изискваха партиите в него да направят категоричен ценностен избор, се очертават като основна предпоставка за разминаването в нагласите между симпатизантите на управляващите партии, отбелязват от социологическата агенция и допълват, че през последните седмици към тях са се добавили вътрешнокоалиционни противоречия и личностни битки, които допълнително са ерозирали началната висока подкрепа за кабинета.
В резултат, 46% от пълнолетните българи имат песимистични очаквания към шансовете на правителството да овладее текущите кризи. Правителството продължава да бъде кредитирано с доверие основно по отношение на заявените в началото на мандата ангажименти: 28% смятат, че кабинетът ще успее да ограничи корупцията, 26% - че ще се справи с нарастващата инфлация, 22% вярват в амбицията за модернизиране на икономиката, 20% - в реализирането на съдебна реформа. Доверие, че коалицията ще намери правилно решение за отпадане на ветото над Северна Македония за преговори с ЕС пък заявяват 19, а други 17% очакват правителството да осигури алтернативни на руските енергийни доставки.
Едва 10% са оптимистите, че ще бъдат преодолени напреженията между коалиционните партньори.
"За по-малко от половин година от началото на мандата, поредицата от кризи, външнополитическите предизвикателства и вътрешнополитическите напрежения изправят управляващите пред необходимостта не просто да вземат бързи решения, но да правят и ясни ценностни избори. Размиването на идеологическите граници и в резултат, блокирането на редица важни решения, поставя все по-сериозни препятствия пред коалицията, а този принцип на (без)действие среща все по-високо неодобрение от хората", анализират от "Алфа Рисърч".
Войната на Русия срещу Украйна остава основен фокус на внимание за българите.
Проучването показва, че 46% от сънародниците ни не престават да следят ежедневно и с подробности новините за военните действия, реакциите на света и съдбата на украинските бежанци. Други 38% пък заявяват, че се интересуват от темата като цяло и по-общо, а едва 16% не проявяват интерес.
Войната засилва поляризацията по редица теми в българското общество, което се дължи както на увеличената активност на защитниците на Украйна и на действията на Русия в социалните мрежи, така и на покачващия се емоционален градус на напрежение между тях. В две отношения обаче тя очертава ясни тенденции.
Продължава ерозията в личния рейтинг на Владимир Путин. След спада до 32% в първите дни на войната, сега доверието в него слиза на 25%, а недоверието скача до 61%. Много от хората, които продължават да харесват Русия, изразяват негативно отношение към президента, което е новост за обществените нагласи в страната.
Другата значима промяна е категоричното отхвърляне на Русия като модел на държавно и политическо развитие на България. 63% от анкетираните смятат, че мястото на България в променящия се свят е в съюз със страните от ЕС и НАТО. 15% пък са на мнение, че мястото на страната ни е в съюз с Русия и страни около нея. Данните показват, че българското общество минава през етап на трансформация, която ще оказва влияние не само върху геополитическите му нагласи, но и върху подкрепата за отделните политически сили в страната.
Политическата турбулентност през последните два месеца предизвиква и ускорена динамика в електоралните нагласи на българите. Има обща тенденция към различно по интензивност разколебаване в подкрепата за управляващите партии, консолидация сред симпатизантите на ГЕРБ и мобилизация на радикален вот.
С 21.7% от решилите да гласуват ГЕРБ излиза с около 3% преднина пред ПП, а основен фактор за това разместване е вътрешнопартийната консолидация. Макар да продължава да е един от най-остро критикуваните партийни лидери, Бойко Борисов запазва доверието на 19.1% от анкетираните.
Втора позиция заема ПП с 18.4%, но с отлив от 6% за два месеца. По-значима е ерозията в персоналния рейтинг на Кирил Петков (от 39% до 22.5%). Въпреки тази негативна тенденция обаче той остава най-одобряван сред партийните лидери.
С 10.2% подкрепа на трета позиция излиза БСП. На фона на негативния тренд към управляващата коалиция, социалистите запазват симпатизантите си от последните парламентарни избори, а лидерът Корнелия Нинова - одобрението на 18.3% от българите.
Мобилизацията на радикален вот дава тласък на националистите от "Възраждане", които бележат най-силен ръст през периода, достигайки 9.4%. Положителна е динамиката и в персоналния рейтинг на лидера им Костадин Костадинов (17.3%).
ДПС получава обичайните си за неелекторален период 7.6% подкрепа, а лидерът Мустафа Карадайъ - одобрението на 9.4% от избирателите в страната.
По-слабо засегнати от негативните тенденции към управляващите са ДБ. Те стабилизират подкрепата си на равнище от 6.7%, а доверието в съпредседателите им варира в сравнително широки граници: Христо Иванов - 15.8%, Владислав Панев - 8.5%, Атанас Атанасов - 7.1%.
ИТН е другият коалиционен партньор, който търпи съществени електорални негативи. Подкрепата за него спада с 2.1% спрямо февруари и към момента е 4.5% от готовите да участват в избори. Лидерът на формацията Слави Трифонов се ползва с одобрението на 13.5% от българите.
8.9% от запитаните заявяват, че биха гласували за друга партия, извън посочените политически сили, а 12.6% имат готовност да гласуват, но не са решили коя формация ще подкрепят.
По този начин, макар към момента да не се очертава радикално различна управленска алтернатива, един хипотетичен бъдещ вот може да произведе и доста различно от сега регистрираното съотношение на силите, заключават от "Алфа Рисърч".
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
