27 март е Световният ден на театъра. Отбелязва се от 1962 г. по инициатива на Международния театрален институт (International Theatre Institute ITI). Датата е 27 март, защото на този ден се открива сезона на "Театър на нациите" ("Theatre of Nations").
Театърът е едно от най-древните измежду 7-те изкуства. Разпространено е във всички култури на света и има свой универсален език. Театърът има несравнимо органично присъствие сред нас, има тази непосредствена комуникация, която въздейства интуитивно и каквито форми да приема, ще има своето място в живота ни.
Посланието на Световния ден на театъра обикновено се превежда на над 50 езика, разпространява се по медии и се чете преди постановка, ако така реши съответният театър.
От този ден, всяка година, един от начините на отбелязване на празника е изтъкнат артист да отправи своето годишно послание.
Автор на първото послание за Деня на театъра през 1962 г. е големият френски творец Жан Кокто - поет, писател, дизайнер, художник, скулптор, сценарист, актьор и режисьор. Оттогава всяка година на Международния ден на театъра световноизвестна личност поднася на всички почитатели на изкуството размислите си за театъра и живота на сцената и извън нея. Посланието се чете преди представленията в стотици театрални зали по света и се разпространява чрез средствата за масова информация. Международният ден на театъра се отбелязва с редица културни прояви и театрални събития, но тази година заради пандемията от COVID-19 те ще се проведат онлайн.
Първите театрални прояви в България са свързани с читалищата, които са център на духовния и обществения живот на страната в средата на XIX век. Първата театрална постановка е представена в Шумен на 15 август 1856 г. Това е комедията „Михал Мишкоед“ на Сава Доброплодни, който по това време е учител в Шумен. През същата година на 12 декември читалището в Лом организира театрално представление на мелодрамата „Многострадална Геновева“, която е преведена от Павел Тодоров и изведена от пиесата „Геновева“ на Кристоф фон Шмид. В ролята на Геновева играе Кръстю Пишурка. След предствлението артистите са арестувани от турските власти. Съдържанието ѝ е известно и от романа на Иван Вазов „Под игото“. „Многострадалната Геновева“ става най-играната пиеса през Възраждането. В края на годината пак в Лом е поставена и пиесата „Велизарий“ на К.Х. Траудцен.
Първото оригинално драматургично произведение в българската литература е „Ловчанският владика или беля на ловчанския сахатчия“ от 1857 г., написано от Теодосий Икономов и издадено през 1863 г. То никога не достига сцената. На следващата година излиза „Малакова“, комедия от П. Р. Славейков. Пиесата е поставена в Цариград, Русе и Пловдив при голям успех. През 1870 г. излиза „Изгубена Станка“ от Богдан Манчов по повестта на Илия Блъсков.
Голямо значение за създаването и развитието на българския театър има Добри Войников. Той е считан за основоположник на българския театър и пръв български режисьор, който основава първата театрална трупа в Браила и в продължение на десет години дава представления пред българските емигранти в Румъния. Негови театрални постановки са представяни дори на сцената на Националния театър в Букурещ. Комедията му „Криворазбраната цивилизация“ се счита за най-добрата комедия до края на XIX век. Популярна творба става и „Иванко – убиецът на Асеня“ от Васил Друмев.
Българският театър е рожба на Възраждането. През 1883 година е създадена Пловдивската любителска трупа, която постепенно се оформя в театър „Основа“ (1888 г.). В началото на ХХ век се откроява името на Гео Милев като писател и режисьор, който се старае да наложи експресионизма в областта на театъра и литературата. Той пише и няколко книги на тема театрална драматургия, в които обяснява виждането си за новия български театър. Милев е един от поетите и писателите, които застават на твърди граждански позиции. През 1904 г. драматичната трупа „Сълза и смях" става Български народен театър, с което се слага началото на професионалния театър в България.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
