В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички българи извършват помен в чест на мъртвите на голямата Задушница преди Великия пост. Или, както името "Задушница" показва, това е ден за възпоменаване на душите на починалите.
На Задушница се посещават гробовете на починали близки. За помена се приготвя "коливо" - варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.
Житото е символ на възкресението, защото по думите на св. ап. Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре.
Виното е символ на кръвта на Исус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята - добродетелите на починалия.
Според православния канон, погрешно е поставянето на храна на гроба на покойника. Библията отрича това. Оставената храна по гробовете няма да бъде изядена от покойника, а от бездомните кучета, като по този начин се оскверняват гробовете. Душата не яде и не пие материална храна и питие.
Сладкиши, месо и вино се раздават между живите и като вкусват от раздавките, да си спомнят за умрелите. Както на всеки помен, така и на Задушница се раздава на бедни и нуждаещи се.
Всички задушници през годината са винаги в съботен ден, когато Исус Христос бил също покойник и с тялото си е бил в гроба.
За една календарна година обикновено Задушниците са четири - преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден. Задушниците са винаги в събота, защото в седмичния празничен цикъл, църквата е определила съботата за ден на покойните. На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за "Бог да прости мъртвите души".
На следващия ден - неделя, са Месни заговезни (Сиропустната неделя). На Месни Заговезни - започва големият Великденски пост.
Приготвяне на варено жито за Задушница:
Преди да се вари е добре груханата пшеница да се накисне за 24 часа във вода. На следващия ден се отцежда от водата и се слага за варене в дълбока тенджера. Водата трябва да е около 2- 3 пръста над количеството жито. Слага се щипка сол, похлупва се и се оставя на включен слаб котлон за варене. Обикновено 1 час е достатъчен за да се свари добре житото. Зрънцата трябва да набъбнат и омекнат тогава се преценява, че е готово. По време на варене се проверява да не се изпари водата (при необходимост се долива вряла вода) и житото да загори. Готовото жито се обърква добре с 200г захар на пясък. Добавят се счукани орехи, настъргана кора лимон, галета (100г). Обърква се добре, похлупва се и се оставя за 1 нощ на хладно място да се овкуси. На Задушница се раздава като се разпределя ашурето в купички. Отгоре се поръсва плътно пудра захар. С канелата върху всяка купичка се прави кръст. Така се раздава на Задушница за бог да прости.
Бог да прости всички умрели. А на живите здраве и дълголетие да даряв