Пациент от Кюстендил и неговият лекуващ лекар станаха герои в Националната кампания „Живот със сърдечна недостатъчност“ на Института за здравно образование. Хора от различни градове споделят как се е променил животът им след поставянето на диагнозата и как се справят със заболяването заедно със своите лекари. Подбрани са най-въздействащите истории и най-„тежките“ пациенти, които лекарите са имали в своята практика. Всяка от историите е заснета във видео, в което участват и лекарят, и пациентът. Доверието помежду им, самодисциплината, медицинските открития – това спасява болните и им дава надежда за нормален живот.
Марин Рашков е търсен майстор-бояджия. Научил занаята в казармата и оттогава не спира да работи. Един ден усеща силни болки в сърцето, чувства се толкова уморен, че даже на втория етаж на къщата не може да се качи без почивка. Решава, че е уморен от работа и ако почине няколко дни, ще му мине. Притеснено му е, че не може да работи и че разчитат само на заплатата на съпругата му, която шие обувки в една местна фабрика. Тя настояла той да влезе в болница. И там научили, че може да ги сполети и най-лошото.
Лекуващият лекар на Марин е д-р Нина Кръстева, специалист-кардиолог в местната болница и поликлиника. Тя е един от младите лекари в Кюстендил и споделя, че пред нея никога не е стоял въпросът дали ще се върне в родния си град, за да практикува, или ще избере кариера в столицата или чужбина. Винаги е знаела, че ще се върне и ще помага на хората в Кюстендил. „Марин се появи в доста тежко състояние, с умора и задух при минимални физически усилия, не можеше да направи две крачки, имаше дори и задух докато почива, беше с ясно изразени отоци и се оказа, че в последните няколко месеца нещата са прогресирали. Той знаеше, че има дългогодишна артериална хипертония, заради която не е провеждал никакво лечение. Тя е увредила неговото сърце. Беше в интензивното, с опасност за живота“, разказва тя.
Умора дори при най-малкото усилие, задух, кашлица, отоци по краката – това най-често усещат пациентите със сърдечна недостатъчност. Кардиолозите я определят като глобална пандемия, която ще бъде бич за човечеството в следващите 10 години. Но ако пациентите се вслушват в съветите на своя лекар, поддържат здравословно тегло, добра физическа активност и се хранят умерено, надежда има. „Вече имаме по-нови медикаменти, които не само подобряват прогнозата, но подобряват и качеството на живот на пациента и качеството на живота е това, което той усеща. Марин беше изключително стриктен и ефектът от лечението при него е много добър, човек който не можеше да направи и две крачки вече се е върнал и не само се обслужва сам, а дори се е върнал на работа, която е свързана с физическо натоварване“, не крие задоволството си д-р Кръстева. А Марин ще й бъде благодарен вечно, защото и синът му, и съпругата му вече са спокойни за неговото здраве.
Сърдечната недостатъчност (СН) е сериозно хронично заболяване, при което сърцето не може да изтласква достатъчно кръв, за да отговори на нуждите на тялото. Сред най-често срещаните причини за нея са коронарна болест на сърцето, инфаркт на миокарда (сърдечен удар), вродени сърдечни дефекти, увреждане на сърдечните клапи, предсърдно мъждене. Симптомите на задух и силна отпадналост могат да ограничат работоспособността на пациентите или способността им да извършват обичайните си ежедневни дейности, което води до социална изолация, тревожност и депресия. Сърдечната недостатъчност заема водещо място в общата смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Около 50% от пациентите умират до 5 години след поставяне на диагнозата. Тези прогнози са по-неблагоприятни дори от редица ракови заболявания, а обществото все още смята рака за най-опасен.
В България със Сърдечна недостатъчност живеят около 150 000 души, които са диспансеризирани при личен лекар или кардиолог. По данни на НЗОК в Област Кюстендил болните са около 3500 души. 90% от тях са на възраст над 65 години. Всяка година болниците в областта отчитат близо 1800 хоспитализации по повод на СН.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
