На 72-годишна възраст ни напусна фотограф-художникът Тодор Янков. Роденият в Ивайловград дупничанин, както той казваше за себе си, издъхна в дома си вчера.
Над 50 г. Тодор не пестеше енергия, време, мисъл и сърце в преследването на магията на дивата природа, разкривайки и най-недостъпните й кътчета с поредиците си снимки.
„Пейзаж и Щастие се правят само на отиване. И никога на връщане“. Това казваше Тодор.
Тодор Янков е роден през 1948 г. в Ивайловград, но беше дупничанин – целият му живот беше в Дупница. Тук среща голямата си и единствена любов – съпругата Ваня, тук двамата създават семейството си и отглеждат децата си, а след това и внучката си. Тодор е автор на едни от най-красивите и въздействащи кадри на Дупница и региона, разбира се, и на Рила планина. И не само.
Удостоен е със звание „Фотограф-художник“ през 1984 г., има авторски изложби в цялата страна и чужбина, както и участия в международни фотосалони.
„Тодор Янков е една от константите, т.е. една от постоянните величини в българската художествена фотография. Той е с много тънко чувство към природата и към пейзажа. Изключително добър майстор на камерата. Автор със свой почерк и стил, което е много трудно в изкуството изобщо…
Фотограф с много отчетливо различима фотография, навсякъде и по всякакъв начин. Печелил е много награди и международни конкурси, но мисля, че това няма значение – значение има ако една снимка „закове“ зрителя и разтърси душата му, т.е. тя си е свършила работата. Тодор прави точно такива снимки“, каза за него фотографът Георги Папакочев преди време.
Предвид епидемиологичната обстановка, погребението на Тодор Янков ще се състои в най-тесен семеен кръг.
Поклон!