Екип на „Грийнпийс“-България хвана ТЕЦ „Бобов дол“ в нарушение по време на посещение в Големо село във връзка с представяне на доклад за замърсяването на въздуха.
Екипът на организацията дойде днес в Големо село във връзка с излъчване за представянето на доклада и завари всички комини на централата да изпускат дим, включително и високият комин, който няма сероочистка и изпуска вредни емисии в природата, замърсявайки въздуха и почвата.
За нарушението Десислава Микова от „Грийнпийс“ подаде сигнал до РИОСВ-Перник и на „зеления телефон“ на Министерство на околната среда и водите, като посочи, че освен високият комин има проблем и с един от другите комини – при него се е забелязвало изпускане на дим от средата на тялото.
От „Грийнпийс“ днес представиха научния си доклад „Мръсното завещание на въглищата“, който представя какво се случва с водите и въздуха в резултат от използването на въглища за производство на енергия в ТЕЦ „Бобов дол“.
Проучването на „Грийнпийс“ – България се основава на анализ на специално вземани проби от водите и седиментите в района на централата, както и на данни от тримесечно измерване на замърсяването на въздуха.
Изводите са категорични, че дейността на централата оказва сериозно влияние върху качеството на водите и въздуха в региона. Препоръките са нарушенията да бъдат разследвани и санкционирани, а процедурата за издаване на разрешителни да бъде преосмислена, с фокус върху опазването на околната среда.
Ето какво се казва в доклада:
„Изгарянето на въглища генерира една трета от емисиите на въглероден диоксид, причинени от човешки дейности. Тъй като почти 40% от енергията в световен мащаб идва от този вид изкопаеми горива, постепенното излизане от зависимостта от въглищата е от ключово значение за забавянето на климатичните промени и предотвратяването на мащабна екологична катастрофа. Това е нашата възможност да ограничим повишаването на глобалната температура до 1,5 градуса, за да избегнем екзистенциалната опасност пред човечеството. Тя вече е сурова реалност за мнозина по света под формата на опустошителни наводнения, продължителни суши, разрушителни пожари и провалени реколти.
С между 40% (през лятото) и 60% (през зимата)** производство на енергия от въглища в енергийния си микс България е една от страните в ЕС, които силно разчитат на въглищата. Нещо повече, системата е тежко зависима от остарели и замърсяващи централи, които използват местно гориво с високи концентрации на сяра и значително съдържание на прах, отделяни под формата на серен диоксид (SO2) и фини прахови частици (ФПЧ) в процеса на изгаряне. Успоредно със засилването на климатичната криза, въглищните електроцентрали са значителен източник на замърсяване на водите и въздуха както по места, така и в цели региони.
Ето защо „Грийнпийс“ – България предприе проучване на въздействието на въглищната топлоелектрическа централа „Бобов дол“ върху водите и въздуха в района на Големо село в Западна България. С мощност от 1716 MWth (630 MWe) съоръжението представлява 14% от общите инсталирани мощности за производство на електроенергия от въглища и осигурява около 9% от брутното производство на енергия от ТЕЦ и 4% от общото брутно производство на енергия в България. Построена през 1975 г., централата е символ на една залязваща индустрия, вкопчена във властовите структури на нереформирана енергийна система, която използва технологии от миналия век, превърнали разрушителните нива на замърсяване в нещо нормално.
ТЕЦ „Бобов дол“ е приватизирана през 2008 г. През последните няколко години добавянето на алтернативни горива, като отпадъци и биомаса, се превърна в модел за застаряващите въглищни централи от групата около Ковачки в опит да се облекчи икономическата тежест от нарастващите цени на въглеродните емисии и сриващата се рентабилност на въглищата. ТЕЦ „Бобов дол“ не прави изключение: през 2019 г. е използвала повече от 2.4 млн. тона твърдо гориво, съставено от 1.65 млн. тона въглища, 748 000 тона биомаса, квалифицирана и като отпадъци в зависимост от съдържанието, и 31 000 тона отпадъци, определени като неопасни8. На 9 април 2019 г. централата получи ново комплексно разрешително, с което официално се въвежда използването на тези алтернативни горива. Преди това Министерството на околната среда и водите (МОСВ) разрешава съвместната употреба на неопасни отпадъци по неофициална и нерегламентирана процедура за експериментално изгаряне, считано от 12 ноември 2018 г. за период от шест месеца. През януари 2019 г. депото за съхранение на отпадъци от изгаряне на въглища „Каменик“ получи ново комплексно разрешително, с което списъкът на видовете отпадъци, разрешени за депониране, се разширява с пепел, получена от съвместното изгаряне на въглища с отпадъци и биомаса.
В производството на електроенергия от въглища се използват огромни количества вода – ценен ресурс, който става все по-оскъден в резултат на климатичната криза. Прогнозите за постоянно намаляване на водните източници и нарастваща конкуренция за наличните ресурси бързо се превръщат в реалност. В същото време от всичката вода, използвана в България, най-голямата част обезпечава само нуждите от охлаждане в енергетиката – количеството възлиза на 75% от общото потребление на вода през 2018 г. Освен това по отношение на употребата на вода въглищата са най-неефективният енергиен източник, като някои български въглищни централи се нареждат сред най-лошите по този показател. В допълнение, въглищата се отразяват сериозно на качеството на водата във всеки етап от жизнения си цикъл: от добива, през изгарянето, до съхранението на отпадъчната пепел, която обикновено се депонира в големи съоръжения, свързани с дългосрочни негативни въздействия върху околната среда заради неадекватни планове за рекултивация и слаб институционален контрол.
Ето защо потенциалните потоци на замърсяване на водата бяха проучени и анализирани, за да се определи както моментният състав, така и вариациите във времето на отпадъците във водите, зауствани в река Разметаница и генерирани от ТЕЦ „Бобов дол“ – от мястото за съхранение на пепел на площадката на централата, известно като черно езеро, както и от по-голямото депо за дългосрочно съхранение на отпадъци „Каменик“.
Още по-добре известно е, че въглищните електроцентрали са доказан източник на замърсяване на въздуха – невидима заплаха, която засяга буквално всяка част от човешкото тяло, както сочат все повече научни доказателства. Дишането на замърсен въздух причинява дискомфорт, задух, кашлица, дразнене на очите, а продължителното излагане може да доведе до сериозни заболявания, като астма, рак на белите дробове, сърдечни заболявания, както и болести на нервната и репродуктивната система. Измерванията на концентрацията на замърсяване на въздуха в районите около електроцентрали обикновено показват по-високи нива на SO2 и твърди частици ФПЧ10 и ФПЧ2,5, отколкото в по-отдалечените от тях райони.
По тази причина докладът включва проучване, което описва резултатите от тримесечно наблюдение на замърсяването на въздуха, проведено в Големо село. Мониторинг на замърсители като азотен диоксид (NO2) и ФПЧ10 е извършен от 21 февруари до 22 май 2019 г. Анализът включва също и резултатите от предишно дългосрочно измерване на NO2 и SO2, проведено от „Грийнпийс“ – България, както и официален мониторинг, осъществен от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).
Резултатите от проучването потвърждават чести изпускания на отпадни води в околната среда от различни места около ТЕЦ „Бобов дол“. Производственият цикъл, който завършва със съхранение на тонове пепел на открито, изискващо последователно управление в продължение на десетилетия след прекратяването на производството на електроенергия, оставя в наследство замърсяване и увредена природа за поколения след края на въглищната ера.
Също така работата на електроцентралата създава рискове за здравето на общностите, които живеят в близост, чрез постоянно повишените фонови нива на някои замърсители и скоковете в концентрацията на други в определени части на деня. Освен това действащите в момента регулации и наличният капацитет на институциите са недостатъчни за контрол и предотвратяване на случаите на превишаване на нормите за чистота на въздуха. Това превръща хората и околната среда в заложници на вредното въздействие на въглищната индустрия.
Отпадни води с повишени концентрации на различни метали и металоиди, асоциирани с пепел от въглища, редовно се изпускат в околната среда от местата, където се съхраняват отпадъците, генерирани от ТЕЦ „Бобов дол“. Те включват отпадни води, зауствани в приток на река Разметаница, от съоръжението, наречено долен изравнител, разположено непосредствено под дигата на депо „Каменик“.
Резултатите от проучването показват, че отпадните потоци от ТЕЦ „Бобов дол“ и/или свързаното с централата черно езеро оказват влияние върху качеството на водите и утаечните слоеве на река Разметаница. В рамките на проучването бяха открити доказателства за заустването на значителни количества пепел в река Разметаница от ТЕЦ „Бобов дол“ и неговото черно езеро на 21 май 2019 г.
Среднодневната норма за прахови частици ФПЧ10 на Европейския съюз (ЕС) и Световната здравна организация (СЗО) от 50 μг/m3 е превишена в пет случая според данните, анализирани в изследването. Един от тях е регистриран от мобилната станция за наблюдение на ИАОС, а четири – от апарата pDR, инсталиран от „Грийнпийс“ – България. Устройствата за измерване на замърсяването са работили в различни и относително кратки периоди и следователно резултатите биха могли да показват наличие на по-мащабен проблем – а именно възможно нарушение на законодателството на ЕС, което допуска само 35 превишения годишно.
Отчетени са и 11 превишения на препоръчителните според СЗО среднодневни стойности за SO2 от 20 μг/m3. Средночасовата норма на ЕС за SO2 от 350 μг/m3 е превишена веднъж според данните от периода на проучването, събрани от мобилната станция на ИАОС. Годишно са позволени 24 превишения. Мониторингът на този замърсител е извършен само за два периода от по две седмици и следователно е вероятно през календарната година да бъдат регистрирани и други случаи на превишения на стандартите.
По време на периодите на измерване не са регистрирани нарушения на стандартите за качество на въздуха от ЕС и СЗО за NO2 или озон (O3). Краткосрочните данни обаче не позволяват оценка за потенциално превишаване на средногодишните норми по тези показатели. Устройството AQMesh, инсталирано от „Грийнпийс“ – България, измерва относително по-високи концентрации на NO2 и O3 в сравнение с данните от другите измервателни уреди, включени в проучването. Директната съпоставка обаче е невъзможна поради различните местоположения и периоди на измерване. Средната стойност на NO2 (41 μг/m3) е по-висока от средногодишния стандарт (40 μг/m3). Следователно ако концентрациите извън периода на мониторинг останат на сходни нива, може да се очаква превишаване на средногодишната норма за NO2.
Наблюдава се добре изразен дневен цикъл на тези два замърсителя с пикови нива на NO2 и падащи нива на O3 през деня и обратното през нощта. Нивата на NO2 не падат под 15 μг/m3 през нощта. В селски район като Големо село, където има ограничени източници на NO2 през нощта, повишените нива показват ясно, че емисиите от ТЕЦ „Бобов дол“, която работи почти непрекъснато, увеличават фоновата концентрация на този тип замърсяване в региона.
Препоръките на „Грийнпийс“ са в няколко посоки:
Разследване на източниците на замърсяване и пропорционални санкции за нарушителите
Докато не бъдат въведени мерки за предотвратяване на изпускането на отпадни води и твърди отпадъци от ТЕЦ „Бобов дол“ и местата за съхранение на пепелта от процесите на горене в централата, дейността ѝ ще продължи да оказва сериозно влияние върху качеството на повърхностните води в региона. Наложително е да бъде разследвано очевидното изпускане на значителни количества пепел в река Разметаница през май 2019 г. и да се провери дали е имало подобни изпускания и друг път. Разследването би следвало да препоръча превантивни мерки за предотвратяване на всяко подобно замърсяване в бъдеще, които да бъдат приложени незабавно.
Предотвратяване на замърсяването чрез по-строги регулации
Необходимо е ефективното въвеждане на по-строги регулации, за да се предотврати замърсяването и да се подобри екологичното състояние на река Разметаница. Предвид прогнозирания значителен недостиг на вода в близко бъдеще заради ефектите от климатичната криза в басейна на река Струма е крайно безотговорно да се допускат вредни нива на замърсяване.
Събиране, анализиране и публикуване на данни
Анализите на данните за качеството на въздуха разкриват притеснителни доказателства за нарушения на стандартите на ЕС и на СЗО за замърсители като прахови частици ФПЧ10 и SO2, както и за повишени фонови концентрации на NO2 в района около ТЕЦ „Бобов дол“. Замърсител от такъв калибър трябва да осигури постоянно наблюдение на замърсяването на въздуха, което да бъде провеждано от независим орган, за да се гарантира навременна, прозрачна и публична оценка на данните. В крайна сметка належащо е да бъдат отстранени първопричините за проблема още при източника на замърсяването на въздуха.
Поставяне на грижата за околната среда и климата в основата на процедурата за издаване на разрешителни
Условията в процедурата по издаване на комплексни разрешителни за експлоатацията на въглищни електроцентрали трябва да отговарят на предизвикателството за справяне с проблемите на замърсяването, влошеното състояние на околната среда и ускорението на климатичните промени, вместо да бъдат съобразени с възможностите на морално и технически остарелите инсталации.
Може да видите целия доклад на страницата на "Грийнпийс" ТУК
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
