Православната църква почита днес Богоявление - Йордановден, който е третият по значимост християнски празник през годината. Той е един от дванайсетте Господски и Богородични празници, известен с имената Кръщение Господне, Богоявление или Йордановден.
Според библейската легенда на този ден Исус Христос е кръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: "Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение". Оттук идва и названието на празника - Богоявление.
Празникът Богоявление има най-древен произход сред празниците на Православната църква. Макар сведенията за него от писмените паметници да са твърде оскъдни, достатъчно ясно свидетелства за него църковният писател Климент Александрийски. Той говори за празнуването на месианството или за божествеността на Исус Христос при кръщението му в река Йордан, отбелязвано от християните на 6 януари. Църквата в Египет е дала и древното име на празника - "Празник на светлината" /на славянски "Просвещение"/. То се е запазило у нас и до днес наред с наименованието "Богоявление".
Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава водата спира, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен като Водици и Водокръщи.
Йордановден се смята за последен от периода на т. нар. мръсни дни, т.е. злите сили са победени и прогонени.
Имен ден днес празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана.