Професор Христо Пимпирев отново ще бъде ръководител на българската експедиция до Антарктида, но заради забраната за пътуване на хора над 60-годишна възраст, той ще води полярниците ни онлайн.
Новата експедиция ще се отправи към Антарктида на 12 януари и ще се състои от шестима души.
"Съобразно с новите реалности, се налага аз да ръководя експедицията дистанционно", обясни пред БНТ проф. Пимпирев, директор на Българския антарктически институт.
На базата и в Антарктида ще си има ръководител на базата - Йордан Тодоров. Едно от хубавите неща, които се случи по време на миналата експедиция е, че там вече има интернет със сателитна връзка и всеки ден ще има връзка с хората, които са там.
Забраната хора над 60 г. да пътуват за Антарктида е само за периода на пандемията, обясни проф. Пимпирев.
Целта на българските полярници и на цялата антарктическа общност в света през тази година е Антарктида да продължи да бъде единственият континент на Земята, който не е засегнат от коронавируса. Докато пандемията от COVID-19 "се вихри" в целия свят, то на Антарктида коронавирусът още не е проникнал, въпреки че там има много полярници от различни държави. Сред тях са и "зимуващите полярници", тъй като на Антарктида има 25-26 полярни бази на повече от 20 държави, които се обитават целогодишно.
29-ата българска антарктическа експедиция ще се осъществява в условията на световната пандемия от коронавируса и затова всички 30 държави от цял свят, които имат национални антарктически програми, както и нашите антарктици, ще трябва да се съобразяват с епидемичната обстановка в страните, през които ще преминават, за да достигнат до Антарктида. Това е най-далечният континент на Земята, а българската база се намира в западната част на Антарктида, на остров Ливингстън.
Най-близкият път до там е през най-южните части на Южна Америка - през аржентинска Патагония, през Ушуая, който е най-южният град на света, на остров Огнена земя, в Аржентина, и през Пунта Аренас, който пък е най-южният град на Чили, на Магелановия проток.
Тази година в първата група на българската антарктическа експедиция ще има шестима полярници, основно логистици, които ще трябва да проверят в какво състояние е българската полярна база, която функционира само през астралното лято на Антарктида - от ноември до април. През останалото време - там е лютата полярна зима и полярната нощ, и затова може да се очакват всякакви повреди на българската база - по къщите, както и по оборудването. Затова е задължително в първата група на експедицията ни да има механици и електроинженери, които веднага да отстранят повредите по сградите на българската база.
Българските полярници работят по 12 научни проекта на Антарктида, открити са вече и няколко нови геоложки видове за науката - от акваторията на Южния океан
На българската полярна база има много уреди, които работят и събират научни данни и през зимата на Антарктида. Това са уреди, които работят с енергия от слънчеви панели и от ветрогенератори. Тези събрани данни трябва да бъдат "свалени" и обработени от българските учени по научните проекти от Националната програма за полярни изследвания на България.
Той обясни, че нашите научни проекти, които се изпълняват на Антарктида, се двегодишни и това е втората година от осъществяването на 12-те научни български проекта на Ледения континент.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
