Седемте рилски езера загиват и само бързо и стриктно прилагане на закона може да им даде шанс за живот, алармира международната природозащитна организация WWF. Вече са нанесени много увреждания и расте броят на нарушенията, които налагат масовият, механизиран достъп до Езерата да бъде прекратен, заявяват от WWF.
Замърсяването на Езерата, водещо до тяхното заблатяване, е тежък екологичен проблем, за който отдавна алармират природозащитни организации. Проблемът е и във фокуса на дирекцията на Национален парк “Рила”. Заблатяването (еутрофикацията) доказано е причинена от дългогодишното масово присъствие на хора в циркуса на Седемте рилски езера. В последните години условията за местната екосистема са допълнително влошени заради непрекъснато растящият човешки натиск, осигурен от лифта, прокаран до Езерата, както и от незаконните джипове-таксита, които качват желаещи да посетят мястото.
„Добре е, че управата на националния парк припознава проблема“, казва Добромир Добринов от WWF. „За съжаление обаче избраният подход за решаването му се оказва много погрешен, основан е на незаконни практики и ще доведе до допълнително увреждане на парка. Изграждането на нова туристическа инфраструктура с тежка техника, без да бъдат отстрани причините за проблема, само го утежнява“.
Според WWF, нарушенията на законите при реализация на проекта на парковата дирекция за опазване на Езерата са следните:
1. Подходът на парковата дирекция да се търси защита на екосистемите, опазвани в националния парк, чрез човешка намеса, нарушаваща тяхната естественост, е фундаментално погрешен. Той пряко противоречи на чл. 18 от Закона за защитените територии (ЗЗТ): основна цел на националните паркове е гарантиране протичане на естествените процеси в екосистемите и биологичното разнообразие. Съгласно чл. 21 от същия закон, в националните паркове се забранява нарушаване на естественото състояние на водни площи, водни течения, техните брегове и прилежащи територии, освен в случаи на опасност от наводнения, които могат да доведат до риск за живота и здравето на хората или настъпване на материални щети. В противоречие на това, дирекцията на парка предвижда изграждане на пътеки от дребни камъни и разполагане на дървени парапети в прилежащи територии на езерата и по този начин е в пряко нарушение на посочения режим на парка.
2. Не е издадена заповед на министъра на околната среда и водите за утвърждаване на технически проект за описаните в проекта на парка дейности. На 11 септември тази година парковата дирекция проведе среща със заинтересованите страни, на която увери, че няма да се увреждат природни местообитания, опазвани в Защитена зона “Рила”, съвпадаща с границите на парка, но не показа къде точно ще са новите каменни пътеки спрямо местообитанията. На срещата стана ясно, че изпълнителите планират да ползват скали и камъни от района, за да изградят натрошена настилка за въпросните пътеки.
„Това е огромно количество скален материал, който ще се отнеме от територията на парка и ще превърне района в строителна площадка. По този начин защитената територия и защитената зона ще бъдат допълнително увредени, а представителите на видове, които ползват за убежище камъните или търсят там храна, ще бъдат унищожени. Това налага изводът, че проектът на НП “Рила” вероятно ще увреди природното местообитание, за чието уж подобряване е изготвен, както и други природни местообитания и видове, опазвани в Защитена зона „Рила“ и в националния парк“, коментира Добринов.
Реалните законови инструменти за решаването на проблема с човешкия натиск и контрола са следните:
1. Спиране на лифта от хижа Пионерска до хижа Рилски езера. То може да бъде извършено от министъра на околната среда и водите на основание чл. 79, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ. Нарушението не е от сега - строителство на горната лифтова станция в границите на парка е извършено в нарушение на забраната за ново строителство в националните паркове по чл. 21, т. 1 от ЗЗТ.
2. Спиране на всички увреждащи парка дейности. Министърът на околната среда и водите може да спре проекта на парковата дирекция, експлоатацията на лифта от хижа „Пионерска“ до хижа „Рилски езера“, както и движението на всички превозни средства по пътя от “Пионерска” до границите на парка, с изключение на тези, използвани от държавни служби. Той може да направи това чрез акт за прилагане на административна принуда, на основание чл. 121, ал. 2 от Закона за биологичното разнообразие - при възникване на непосредствена опасност от увреждане или унищожаване на защитени зони или на части от тях. Разпоредбата на чл. 121 е транспозиция от Директивата за местообитания на ЕС, която осигурява безпрецедентно ниво на защита, държи сметка само за наличието на опасност от увреждане на защитена зона, без значение дали дейностите водещи до такова въздействие, се извършват във или извън териториалните граници на защитената зона, без значение какви актове за реализация на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения са издадени, дали те са законосъобразни, и прочие съображения от подобен характер.
3. Маркиране на пътеките за ползване в прилежащите територии на езерата само с боя, нанесена на камъни на определено разстояние един от друг по периферията на избраната пътека.
4. Засилен контрол при движението на посетителите по новомаркираните пътеки.
WWF припомня, че още в началото на юли 2020 г. сезира с посочените по-горе аргументи Върховна административна прокуратура и Окръжна прокуратура Кюстендил, като добави и аргументи за вероятни престъпления според Наказателния кодекс - противозаконно повреждане на защитена територия и местообитания в защитена зона. До този момент обаче няма никакъв отговор на сигнала на организацията, нито в публичното пространство има информация прокуратурата да е предприела някакви стъпки за търсене на наказателна или административна отговорност.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
