ДЕКЛАРАЦИЯ
на Управителния съвет на Българското дипломатическо дружество (БДД)
Повод на настоящата декларация е вълната от продължаващи и нарастващи справедливи протести срещу цялостната политика на българското правителство. Макар че проблемите на международните отношения и дипломатическата служба на България не са в центъра на протестното движение, то носи в себе си важен външнополитически елемент, а именно недоволството от необяснимото мълчание на международната общност относно случващите се в България безобразия, ерозиращо вярата на българския народ, на нашата младеж в европейската и евроатлантическата перспектива на България . Това е причината и ние да изразим позицията си, че „стабилността“ не може да балансира нарушаването на основните европейски ценности, правата на европейските граждани и очакваме държавите от ЕС и НАТО да обърнат най-после поглед към България без толериране на дискредитирани и дискредитиращи ги български политици.
Като сдружение на експерти в тази област, БДД счита за своя отговорност да вземе отношение относно провежданата външната политика на България от доминираните от ПП ГЕРБ правителства през последното десетилетие, което ще бъде оповестено в поредния годишен доклад на Дружеството. Потвърждава се нашият основен извод, че тя се характеризира като безлична, неефективна, непоследователна и непредсказуема, както за нашите партньори, така и българското общество. Няма видими резултати от разходките и лутането ни на международната арена.
Напротив. Пропуснахме златен шанс да имаме Генерален секретар на ООН и отложихме с десетилетия реда си за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Определено нееднозначна е оценката сред експертите, научните среди и обществеността за действията на правителството във връзка с т.н. Истанбулска конвенция и набързо подписания Договора за добросъседство с Македония. Българските граждани едва ли могат да си спомнят една инициатива или предложение на България прието в рамките на НАТО и ЕС през това десетилетие. Шенген си остана за България географско понятие свързано с Люксембург, а сривът на чуждите инвестиции в България доказва на практика сривът на доверието към българското правителство.
Нашето председателство на ЕС през 2018 година не направи пробив в нито една от приоритетните области на сътрудничество в рамките на Съюза, а камо ли да формулира и отстои наш национален интерес.
Загубени в предимно идеологически пререкания и в неспособността да отстояваме националните си интереси и пред собствените си партньори, по енергийните проекти изпуснахме също шанса да дадем тласък на българската икономика, да утвърдим трайно мястото си в центъра на балканския енергиен пазар, което би придало други измерения на сигурността и международната тежест на страната.
Едва ли изборът на България за член на ИКОСОС и нееднозначното и неопределено във времето влизане в чакалнята на Еврозоната могат да компенсират пропуснатите възможности, да оправдаят грубите грешки и липсата на последователна политика по защита на националните интереси през това десетилетие.
Точно в този момент на политическа нестабилност и масови протести БДД иска да предупреди българската общественост, че се правят отново опити провалени политици, партийни дейци и приближени на управляващите, да търсят убежище в коридорите на дипломатическата служба. По информация от Европейската комисия, висш член на правителството на г-н Борисов вече няколко месеца подготвя почвата за уреждането си на висок пост в Европейската служба за външни отношения. В този негов устрем за дипломатически назначения са увлечени и хора от екипа на бившия президент Плевнелиев. Разбираме също, че отново се подготвят списъци за нови посланици, които циркулират от Жендов-2 и Дондуков-1 към Дондуков-2. Пишат се мотиви за бъдещи ръководители на дипломатически мисии, без да се знае лицето, което ще представлява България. По наша информация някои висши държавни чиновници и депутати обикалят коридорите на властта, за да последват светлия пример на „Пацо Терасата“, сегашния генерален консул на България във Валенсия. Техния устрем и агресивност в тази насока се увеличава право пропорционално на нарастването на народните протести и все повече сгъстяващите се облаци над правителството на Борисов. Дори заплахата от корона вируса не спира техния стремеж да се скрият в чужбина.
По повод на обявената посланическа ротация, БДД изразява опасения, че законите и наредбите, регулиращи българската Дипломатическа служба, ще бъдат отново нарушени предвид опита от последното десетилетие и информацията, с която разполагаме. Анализът на кадровата политика в българската дипломатическа служба през последните години, направен в Годишния доклад на БДД за 2019 година, показва изключително тревожна картина. В тази връзка следва да напомним за нашите декларации, интервюта и писма до държавното ръководство от лятото-есента на 2018 година, както и от февруари 2019 година, в които за пореден път посочихме основополагащите принципи на кадровото изграждане на българската дипломация. За съжаление нашите призиви и препоръки за преодоляването на редица съществуващи към тогавашния момент фрапантни отклонения бяха игнорирани от изпълнителната власт, а оправомощената да ги коригира президентска институция тогава не намери сили решително да се противопостави. Изпращането на тогавашните „траншове“ на български посланици не само продължи безпардонното пренебрегване на предписанията на Закона за дипломатическата служба и Решение №11/2011 на Конституционния съд, но и вкара президентската администрация в капана на дипломатическите кадрили. Надяваме се в сегашната обстановка президентската институция да бъде на нужната висота.
Прецедентите от 2018-2019 година вече се превръщат в практика при изпращането на ръководители на мисии зад граница. „Прелитането” от столица на столица, без задължителния двугодишен престой в България продължава; несъответствието с базисните изисквания за заемане на дипломатически пост, липсата на опит и експертиза у редица наши ръководители на мисии в чужбина прави тези мисии неефективни и дори безполезни; не се прави даже усилие да се намали раздутата политическа квота за посланици и генерални консули; мандатите на не малко посланици се удължават произволно и избирателно; провежданата на практика незаконна лустрация, преминаваща в остракизъм във високите етажи на МВнР, не среща възражение и от президентската институция; практиката на безпринципното търгуване за изпращане на свои хора зад граница продължава; появиха се сведения за лобистки натиск от страна на българския бизнес за назначения в чужбина. А от тези закононарушения и безобразия страда цялата Дипломатическа служба, ограничават се нейната активност, мотивация и възможностите за реализиране на нашите приоритети и за защита на националните интереси.
Тревога поражда също бързото и безразборно назначаване на нови „дипломати“ с нагласени конкурси в МВнР. Това са вече установените практика и похвати, с които политически „парашутисти“ в МВнР се „преформатират“ в кариерни дипломати и държавни чиновници по най-високите етажи на Дипломатическата служба. Само преди година г-жа Таня Димитрова, медицинска сестра и съпруга на крупен спонсор на ГЕРБ от Ямбол, бе директно прехвърлена от посланическото място в Загреб в Генералното консулство в Милано, а малко по-късно с „конкурс“ бе обявена за старши дипломатически служител. Тази „машинка“ за уреждане на наши хора и назначаване на „калинки“ дискредитира основните принципи за изграждане на дипломатическата служба и демотивира българските дипломати. Последният нашумял в медиите случай е с настоящия генерален консул в Ню Йорк Мая Христова, която след предхождащо „прелитане“ от мандат в Азербайджан, е вероятен кандидат за трети пореден задграничен пост. Подобни кадрови „решения“ не отговарят на нашите виждания за нормалното развитие на професионалната дипломатическа служба в Република България, определени в Закона за дипломатическата служба и другите нормативни документи за кариерно развитие. Те са поредния удар срещу дипломатическата професия, срещу външната политика на страната като цяло и нейния международен авторитет..
БДД призовава отново президента, българското правителство и министъра на външните работи и съответните комисии в НС да отстранят несъответствията и нарушенията на Закона за дипломатическата служба и решенията на Конституционния съд на Република България.
Дипломатическата служба и българската общественост очакват отговор и на следните въпроси, които пораждат съмнения в откритостта, резонността и законността на приемането на решения:
1. Каква е в момента (в процент от всички ръководни дипломатически постове) квотата на политическите назначения? В случай, че е надвишено допустимото от Закона за дипломатическата служба равнище кога и по какъв начин съответните български институции възнамеряват да приведат този показател в съответствие със законите на Република България?
2. Какви са критериите за избор на кандидатите за български посланици от поредния „пакет“ ?
3. Има ли нови политически кандидати – депутати, висши дипломатически служители, съдии и др. – за посланици и други висши постове зад граница в новите списъци?
4. Предвиждат ли се нови „прелитания“ на посланици и „дипломати“ назначени от управляващата коалиция от столица на столица? На кои посланици и защо се продължават мандатите безкрайно ?
5. Колко конкурси са били проведени през последните 10 години за прехвърлянето на политически назначения към кариерната дипломатическа служба?
6. Колко души от екипа на бившия президент Росен Плевнелиев са на ръководна дипломатическа длъжност в момента и предлагани ли са за нови постове в дипломатическата служба?
На горните и редица други въпроси БДД, на основание Закона за достъп до обществена информация, ще потърси официален отговор от съответните институции.
В тези времена на очаквани положителни промени БДД приветства стремежа на наши колеги в МВнР за по-активна защита на техните професионални и социални п права, както и участието им в всякакви прояви на свободна изява на обществени мнения и възгледи.
София, 5 август 2020 г.
Управителен съвет