Природозащитните организации алармират държавните органи и общественост за задаващата се катастрофа в защитената територия на Седемте рилски езера от години. Затова и сега може да приемем за пълен абсурд опитите на Национален парк „Рила“ и екоминистерството да извинят строителните дейности във високата част на планината със спешност и като едва ли не единствен вариант за опазване на природата. Всъщност налагането на тон, че в момента се извършва спешен ремонт, който макар и не напълно безопасен и не напълно изряден, трябва да бъде приет и оправдан, не отговаря на фактите.
А фактите са, че още от 2013 г. природозащитни организации алармират и настояват за мерки във високата част на планината, показват данни и настояват за намеса на екоминистерството. Седем години са изминали, откакто държавните органи са били не само предупредени, но и са получили безплатни и адекватни съвети от експерти от неправителствените организации какво и как да бъде направено, че да не станем свидетели на екологична катастрофа в защитената зона, която е не само българско, но и европейско и световно природно богатство.
Както вече стана ясно, рисковете от сегашния проект с качване на тежката техника в района на Езерата, прокопаването с багер на 8 декара алеи и изграждането им от чакъл може да се окаже дори по-опасно за природата, отколкото самата ерозия, причинена от засиления туристически поток.
ТУК МОЖЕ ДА СИ ПРИПОМНИТЕ НАША СТАТИЯ ОТ 9 ЮНИ 2013 Г.
Точно преди 7 г. и един месец от природозащитната коалиция „За да остане природа в България“ са алармирали за опасността, а именно, че засиленият туристически поток ще доведе до ерозия и щети в защитената територия. Експертите тогава дори дадоха идея – изграждане на пътеки от дървени скари. Именно това решение е най-често използваното по света, тъй като е най-щадящо природата и съответно лесно за поддръжка – може да се подменят само увредени части и то на ръка. Почвата не се засяга в дълбочина, няма и инертни материали, които да попаднат в езерата и в подпочвените води.
Още преди седем години природозащитните организации настояваха пред екоминистерството да бъдат приложени мерки за спиране на настъпилите още тогава негативни последствия за района на Езерата. Освен за изграждане на алеи, (но щадящи природата, а не планински магистрали от чакъл) от природозащитните организации настояваха и за ограничаване на туристопотока до поносимите за екосистемите нива, включително чрез ограничаване капацитета на лифта.
Припомняме, че практиката за ограничаване на туристическия поток към природни и културни обектни става все по-често прилагана мярка по целия свят.
Най-пресен и знаков е примерът от Франция, където заради топенето на ледниците и необратимите последствия за природата в подножията започна значително ограничаване на достъпа до Монблан.
От седем години зелени експерти периодично алармират за бедствието на Езерата, но вместо мерки, седем години министерството и Национален парк „Рила“ са в пълен пас и то на фона на увеличаващият се от година на година поток туристи и увеличаващи се до необратимост последствия за Езерата и природата.
Всъщност природозащитните организации предупреждават за опасността още от появата на идея за строеж на лифт, а от 2007 г. до днес се проведоха стотици граждански протести, както срещу строежа на лифта, така и с настояване за адекватни мерки за ограничаване на щетите за природата.
Може съдбата ни да е такава, че все в Министерство на околната среда и водите да попадат министри и служители, които нещо недочуват, особено гласа на експертите и гражданите, но това не означава, че недочуването им може да бъде ползвано за извинение. Извинение 7 г. след първите официални предупреждения за ерозията и нуждата от пътеки и 13 г. след първите предупреждения, че щети ще има.