Бъдещата нова черква в най-големия жилищен квартал в Дупница жк „Бистрица“ вече си има избрано име, но все още няма яснота малък или голям ще бъде храма, който по план трябва да бъде построен на терена до новата детска градина в квартала.
Храмът ще носи името на св. Мина, съобщи първо за DenNews.bg архиерейският наместник на Дупнишка духовна околия отец Георги Паликарски.
„Бяхме избрали седем имена на светци, като теглихме на три пъти листчета с имената. И трите пъти излезе името на св. Мина. Храмът ще се казва на негово име“, каза отец Паликарски.
Той обясни, че още от началото на 90-те години има желание да бъде построена черква в най-големия жилищен квартал в града.
„Тогава времената бяха такива, че не можахме да осъществим идеята. В момента по проекта работи архитект Хвърков от Кюстендил и екипът му, като той ще дари проекта. Аз искам храмът да е голям, хубав, просторен, да може вътре да се служи“, каза още архиерейският наместник.
„С тази черква в Дупница ще имаме общо пет храма. Сега са „Св. Богородица“, „Св. Георги Победоносец“, „Св. Никола“ и „Св. Иван Рилски“ на Гробищния парк. С Божията помощ се надявам да започнем строежа на „Св. Мина“ в началото на есента. Трябва да има храм в жк "Бистрица", за да могат жителите на най-големия квартал да палят свещ, да се събират на служби, да се помолят, без да трябва да слизат до града“, каза още Паликарски.
Наред с това обаче става ясно, че собственикът на фитнес Юли Кишкин, който поде инициатива за строеж на новия храм през миналата година, е предал в Общината друг проект – за храм от 75 квадрата.
„И аз искам черквата да е 200 квадрата, но това са милиони левове. Кой ще ги даде тези милиони? Ето сега близо половин милион лева са само за ремонта на „Св. Георги“, а нов строеж колко ще струва? Ако някой обещава голяма черква, нека излезе и да каже, че той ще намери и даде парите. Аз може и манастир да искам да се построи, но от къде пари? Затова обикалях много и намерих проект за черква от 75 квадрата. Много красива черква. В момента по този проект се строи черква в едно от кюстендилските села. Хората подариха проекта и аз съм го предал в Общината. Не, че не искам да има голяма черква, но е нереалистично да си говорим, че е възможно. Не искам да се злоупотребява с хората от квартала. Трябва да сме реалисти, че пари за голяма черква няма. То ще бъде трудно и за малка, та камо ли за планове за голям храм. Обещал съм, че ще дам дарение от себе си и ще го направя, но не може да се злоупотребява с хората от квартала и да им се събират непосилни суми“, обясни Кишкин и подчерта, че той лично няма да се занимава със събиране на дарения.
От своя страна отец Паликарски обясни, че в края на краищата кой проект ще бъде реализиран зависи от метрополията.
„Няма лошо, че от инициативния комитет са намерили проект, но първо решава църковното настоятелство, а крайното решение е на метрополията (б.а. Софийска митрополия). Ангажиран съм, ще помагам за парите. Пак казвам, че храмът трябва да бъде просторен, красив“, посочи отец Паликарски.
Ролята на Община Дупница в темата се изчерпва само дотам, че тя е ангажирана с отреждане на терена, т.е. с каква площ да е той и къде точно. След това Общината дарява терена на църквата и официалният й ангажимент приключва.
Решението за големината, разположението, вида, името и всички други детайли е на Църквата.
Средства за храмове се отпускат от Св. Синод (по преценка), от държавата (по преценка), от митрополиите (по преценка) и чрез дарения от граждани, също по тяхно доброволно решение.