С днешното заседание завърши Деветата сесия на 44-ото Народно събрание. Следващото заседание на парламента ще бъде на 2 септември 2020 г. от 9.00 часа в новата пленарна зала на Народното събрание на ул. "Княз Александър Батенберг". Това съобщи при закриването на сесията заместник-председателят на парламента Валери Симеонов
Те обаче ще заседават в нея само няколко месеца, тъй като мандатът им изтича през пролетта догодина. Преустройството на залата трябваше да приключи още в началото на януари 2018-а за българското европредседателство.
Ремонтът на новата зала приключи през август 2019 година с "въвеждането й в експлоатация". Провеждането на пленарни заседания обаче реално ще започне след ремонт на технологичното оборудване на ел.мрежата и климатичните инсталации. По думите на главния секретар на НС Стефана Караславова "новата зала е изпълнена в съответствие с основните изисквания към строежите, като едновременно с това е предвидена и техническа обезпеченост и дизайн, създаващи високи показатели на микроклимат". Запазени са облицовките по стените и колоните от мушелкалк (врачански варовик), както и мозайката на пода.
За реконструкцията на залата са изразходвани 23 039 041,50 лв. с ДДС. В сумата са включени строително-ремонтните работи и съпътстващите ги надзор и контрол. Идеята за преместване на пленарната зала на парламента в бившия партиен дом, където заседават комисиите и има кабинети е още от 1995 година, когато негов председател беше акад. Благовест Сендов. Първият архитектурен конкурс за залата е проведен година по-късно. Последваха и още два - през 2003 и 2008 г. До реконструкция не се стигна, защото нямаше финансиране. На четвърти конкурс през 2011 г. бе одобрен проектът със стъкления покрив на арх. Владислав Николов.
Парите за преустройството
в размер на близо 25 млн. лв. отпусна вторият кабинет на Бойко Борисов.
От администрацията на НС твърдят, че изразходваните средства не надвишават първоначално планираните. Ремонтът се забави заради демонтирането на стария бетонен покрив и изграждането на модерен стъклен купол по подобие на този в германския Бундестаг. Неговата площ е около 500 кв. м. Той ще има UV защита, филми за звукоизолация и акустика. Местата за депутати са 270, но има възможност и за допълнителни. Креслата ще са сини на цвят по подобие на Европейския парламент. Стъкленият покрив ще осигурява на депутатите пряка естествена светлина. Сега те заседават на лампи, тъй като в настоящата зала няма прозорци.
Банките за депутатите ще са по-широки, за да може да ползват лаптопи или таблети. Те ще са разположени на 12 амфитеатрални реда. Ръководството на парламента ще стои на президиум, където има седем места. До него ще има столове за президента, вицепрезидента, министрите и патриарха. Отстрани зад стъклени тераси има места за официални гости.
В пленарната зала има обособени зони със
седящи места за журналисти
а под нивото й е разположена конферентна зала с възможности за медийно отразяване на различни събития. Предвидено е да има обособена зона за изявления и брифинги на депутати пред медиите, както и за преки включвания на телевизиите и радиата. За репортерите е осигурено помещение, в което ще имат възможност да следят работата на депутатите в пленарната зала в реално време. В него ще има места за работа, оборудвани с необходимата техника.
Официалният вход на пленарната зала ще бъде откъм Ларгото, но ще има още два входа. Във вътрешния двор вече е изградена нова постройка, в която са фоайетата и асансьорите.
Паралелно с преустройството на новата пленарна зала се обновява и депутатският стол. За ремонта му са заделени 350 хил. лв. без ДДС. Бюфетът се намира на сутерена в сградата и е с обща площ 600 кв. м. На 450 квадрата са разположени масите за хранене, а останалите са обслужващи помещения. Салонът за хранене ще бъде разделен с паравани на две зони за обслужване на служителите и гостите, т.е. депутатите ще обядват, скрити зад декоративни подвижни преградни стени. В столовите ще има 30 маси и 180 стола.
Все още не е ясно какво ще се случи със сградата на парламента на площад "Народно събрание". Вероятно тя ще бъде превърната в
музей на парламентаризма
в който да бъдат изложени уникалните издания и книги, които се съхраняват в библиотеката на НС. Тук се пазят оригиналите на конституциите на България от 1947 и 1971 година и първото цялостно цветно фототипно издание на илюстрования среднобългарски превод на Манасиевата хроника. По рафтовете на библиотеката са разпределени и добавените библиотеки на ЦК и на Института по история на БКП. Съхраняват се и четири лични колекции на Георги Димитров, Васил Коларов, Кръстьо Раковски и Станке Димитров. Библиотечните работници се гордеят с уникалните фондове, където се пазят стенографските дневници от Учредителното събрание досега.
Сградата, където сега заседават народните представители, е проектирана от сръбския архитект от български произход Константин Йованович. На 22 май 1884 г. депутатите гласуват 220 хил. франка за строеж на сградата. На 25 ноември същата година княз Александър т, Стефан Стамболов и търновският митрополит Климент полагат основния камък. Строителството и обзавеждането продължават до 1886 г. Стилът е неоренесанс, като на фронтона е изписан девизът "Съединението прави силата" и националния герб на България. Сградата е исторически, архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение.
Въпреки това депутатите започват да заседават в нея от 28 май 1885 г. През 1896-1899 година е построено двуетажното разширение от северната страна за канцеларии и архив. През 1925 година се изгражда триетажното северно крило с чакалня, кулоари и архив, което оформя фронта към пл. "Св. Александър Невски".
По време на бомбардировките над София на 10 януари 1944 г. сградата на парламента е засегната леко. Частични преустройства са правени през 1962 г., когато е инсталирана дървена ламперия от славонски дъб, през 1977 г. и 1985 г., когато е реновирано обзавеждането.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
