Апелативният специализиран съд върна в ареста Лиляна Деянова, по-известна с псевдонима си Лилана, и отмени определението на първата инстанция за "домашен арест".
Съдебният състав с председател Георги Ушев мотивира подробно решението като посочи, че Лилана вече има ново обвинение - освен за участие в организирана престъпна група и заплахи към служители на АПИ, тя е обвинена и за това, че представила неверни данни, с които получила еврофинансиране.
Новото обвинение е за продължаващо престъпление за периода от 1 януари 2017 г. до 31 май 2019 г. - в София чрез две отделни деяния като управител на "Нованор" ООД Лилана представила неверни сведения пред Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" към Министерството на икономиката в рамките на две процедури като в резултат са получени средства от еврофондовете за над 1 354 000 лв.
Според съда едно от обвиненията е несъставомерно - това за заплаха на служителите на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), тъй като Деянова не е била в състояние да изпълни заплахите за уволнение, а и не е била началник на заплашваните според прокуратурата лица.
Съдебният състав смята, че липсват доказателства за това, че групата е била създадена с цел да източва еврофондове, но има достатъчно доказателства както за престъпна група, така и за получени неправомерно евросредства. Към момента няма доказателства и кой е бил ръководител на групата.
Четирима служители от Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" са разказали пред разследващите, че са работили по сигнал за нередност във връзка с договор с бенефициент "Нованор" ООД с управител Лиляна Деянова. По този договор бенефициентът трябвало да купи преносими компютри и софтуер, които трябвало и да бъдат използвани по предназначение. Те разказват и за друг сигнал за втори договор с бенефициент дружество "АйСиТи Солюшънс" ООД с управител свидетеля Марчоков към дата 2016 г., а към днешна дата управител бил Александър Ангелов.
В сигнала, проверяван от служителите и цитиран от съда, се посочва, че по двата договора бил купен софтуер с еднакъв идентификационен номер. При проверка на място в посочения офис в Плевен проверяващите установили, че номерата съвпадат.
При проверка на 7 март 2018 г. влезли в приземно помещение, за което посочват, че не приличало на офис. Освен това дрон, купен по проекта, не е бил на мястото. Тогава Лиляна Деянова обяснила, че е предоставила дрона за ползване на трето лице, а проверяващите разяснили, че няма право на това.
Софтуерът бил демонстриран на проверяващите на друг компютър, а не на този по договора. Не били налични всички активи по договора, установили проверяващите, когато влезли в офиса в Плевен. Заради сигнала за съвпадащи серийни номера на софтуер по два различни договора веднага след това отишли на проверка и по другия договор - на адрес, много близо до първия в Плевен. Там обаче им отказали достъп с обяснението, че всички служители били в отпуск.
Заради това било взето решение за 100% финансова корекция - "АйСиТи Солюшънс" трябвало да върнат средствата, получени безвъзмездно като финансова помощ.
По-късно служителите започнали друга проверка на договор с бенефициент "Нованор", а Лилана обявила, че нямат право на инспекция, защото не била предупредена. При друга проверка на 28 декември 2017 г. било установено, че номерата на софтуера са съвсем различни - на практика бил сменен и на друг компютър след първата проверка. Представители на "Нованор" обяснили, че това се дължало на техническа грешка.
Била направена проверка и по договор с бенефициент "Скилър" ЕООД с управляващ брата на Лилана - Александър Деянов. Целта на проверката била да се види дали са налични активите и дали се работи според проекта. Александър Деянов обаче заявил, че е на участие и не може да осигури достъп. Друг човек на място в офиса обяснил, че не знаел за никакъв проект и имал само ключове за обекта.
Служителите разказват, че са правени и други опити за инспекция, но те били неуспешно и заради това било решено, че Деянов трябва да върне 100% от получената сума - около 339 750 лв.
Съдебният състав цитира и част от обясненията на Ася Йочева, която разказала, че Лилана й предложила да създадат фирма и основала в Лондон "Телерайз Лимитед". Тя обяснила обаче, че не може да каже нищо конкретно, не разбира нищо от софтуер, не е имала наети работници, нито подизпълнители. Твърди и че през цялото време знаела, че става нещо нередно и само подписвала договори, които били носени от момиче - връзката между Деянова и Йочева. От показанията на Йочева се разбира, че Деянова е контролирала дейността и на тази фирма.
По делото са разпитани и други 14 свидетели - служителите на фирма "Нованор" ООД. Повечето от тях разказват, че не са работили по дейност, свързана с европроекти и не знаят за такава дейност, не знаят за активите по договорите и за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по еврофондове, нито пък за съществуването на за офиси в Плевен.
От всички тези доказателства според съдебния състав може да се направи извод, че дружествата "АйСиТи Солюшънс", "Нованор", "Телерайз Лимитед" и "Скилър" са свързани като са сключвали и договори помежду си. Случвало се Лилана да отговаря и на телефонни обаждания при проверки на фирмата на брат й.
В декларации, подадени от Деянова, се твърди, че тя не е в конфликт на интереси и свързаност, а в обвинението е посочено, че тя е в конфликт заради дългогодишното си приятелство с Ася Йочева.
Пред съда по-рано днес Лилана обясни, че в договора за безвъзмездна финансова помощ не били предвидени средства за заплати, заради това не е имало служители. Съдът отхвърли тези твърдения с обяснението, че дори и служителите в "Нованор" не са знаели за европроектите. Магистратите отхвърлиха и друга част от твърденията на Лилана, тъй като от доказателствата по делото може да се предполага по-скоро за противозаконна дейност, отколкото за това, че случайно не са оказали съдействие на проверяващите.
Според съдебния състав няма опасност Лилана да се укрие, но обвиненията, за които съдът приема, че има доказателства, са за две умишлени престъпления и щета от 1 355 000 лв.
"Опасността от извършване на престъпления не може да се предотврати с мярка домашен арест", смятат магистратите и с този мотив отхвърлиха определението на специализирания съд.
"Извън полето на политическата полемика и опитите за лични нападки срещу конкретни съдебни състави или съдии, настоящият състав като въззивна инстанция отбелязва, че както по сегашното дело, така и по всяко друго дело се придържа само и единствено към закона, доказателствата по делото при формиране на вътрешното убеждение. Предвид естеството на процеса - наказателен, е обяснимо, че няма как да се очаква вътрешното убеждение да съвпада с интересите на всички страни, а и не трябва да е така. Важно е то да съвпада с разбирането на съда за законосъобразност и справедливост", заключи на финала съдия Георги Ушев.
Така Ушев реагира на критиките на адвокат Николай Хаджигенов за поръчкови дела, които се решават по определен начин в специализирания съд.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
