Държавен архив-Кюстендил показа архивни документи, отразяващи ситуацията около холерата, започнала да върлува в началото на Балканската война, в която най-много жертви дават град Дупница и Дупнишка околия.
Ето какво написаха от Държавен архив Кюстендил:
Скъпи приятели, във връзка с епидемията на COVID-19, специално Ви представяме Окръжно №24 на Кюстендилския окръжен хигиенен съвет от 24 юли 1910 г. за борба срещу холерата, съхранявано в Държавен архив – Кюстендил, за да видите как са се справяли хората с епидемиите.
Освен това сме набелязали малко факти от статията „Няколко думи за холерата в Кюстендилски окръг през 1913 г.“ на кюстендилския изследовател, окръжен управител и адвокат Владимир Алексов Караманов за епидемиологичната обстановка в Кюстендилско от холера:
„За холерата започна да се говори упорито още през есента на 1912 г. или в началото на балканската война, когато се бе появила между българската армия, действаща на Тракийския боен театър в околностите на Чаталджа и други места… При такова положение се очакваше, че болестта ще се пренесе и в пределите на тогавашното българско царство, в това число и в Кюстендилския окръг. И това се сбъдна. Първите два случая се появиха най-напред в Кюстендилската околия. Те се появиха на 17 и 19 април 1913 г. Болестта бе пренесена от градовете Кешан и Щип. В болница бяха двама войници. Щом се констатира болестта, болните войници се изолираха веднага в местната болница, оздравяха и болестта се ограничи само с тях. Обаче през месеците юни, юли и август, или по време на Междусъюзническата война, холерата се появява отново и то на много места в окръга. Най-много жертви от тая болест даде Дупнишката околия, главно самият град Дупница, където по това време бяха дошли най-много бежанци от Македония, където болестта върлуваше не само по разположените там наши войски, но и между самото мирно население… Щом се командироваха от санитарните органи, се взеха мерки за борба с тая опасна и страшна болест. От тогавашната Дирекция на парадното здраве се командироваха отряди от няколко души – лекари, санитари и други лица… През 1914 г. холерата се бе настанила в 40 места на Кюстендилски окръг. В гр. Кюстендил заболели 83 души, от които 41 починали. Общо в околията заболели 275 души, от тях починали 120… Така болестта беше определена като епидемия. Всички болни бяха изолирани. Благодарение на навременните мерки и на способния окръжен лекар д-р Иван Марков епидемията бе ограничена… На 23 август 1914 г. е последният холерен случай в Кюстендил и болестта е спряна в цялата околия. В Дупнишката околия заболелите са 531 души, а починалите – 246. В гр. Дупница заболели 284, а починали – 128 души. Радомирска околия – 79 заболели, от които 50 починали.“
Останете си вкъщи!
Ето и документите, предоставени от Държавен архив-Кюстендил:
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
