Благодарение на това, че търговията с отпадъци в Европа, от която и България е засегната, е "законна" само по документи, без проверка на място, у нас са изгорени хиляди тонове отпадъци, някои от които токсични.
Търговията с отпадъци бе тема на уебинар, организиран от БлуЛинк и екологично сдружение „За Земята“, в който се включиха експерти и разследващият журналист Антонио Перголици от Италия.
Той представи механизмите на незаконен трафик на отпадъци от Италия. Перголици е дългогодишен изследовател на т. нар. “екомафия” в Италия, която вече десетилетия се занимава с обработване и експорт на отпадъци. Перголици е съавтор и редактор на доклад за състоянието и дейността на екомафията в Италия през 2020 г., който излезе на 11 декември.
Основни моменти при вноса и изгарянето на отпадъци у нас през последните 7 години представи Данита Заричинова от „За Земята“. Тя обърна внимание и на последните развития след проверките на институциите.
Адвокат Станка Черкезова, която е част от правния екип на „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България, обърна внимание на правната рамка по отношение на транспорта на отпадъци в Европа и вноса им в България.
Нови тревожни разкрития за случаи у нас представи Владислав Панев, общински съветник в Общински съвет-София и съпредседател на „Зелено движение“, част от коалицията Демократична България.
След разкрития за вноса на отпадъци за изгаряне във въглищни централи в България през 2019 г. последваха множество проверки от страна на институциите. Въпреки това година по-късно България продължава да е предпочитана дестинация за търговия с боклук за горене, като проверките бяха прекратени, а резултатите са все още непрозрачни, напомнят експертите.
“Изгарянето на отпадъци не е добро решение при никакви обстоятелства, няма значение дали са вносни или “наши”. С общи усилия трябва да се опитваме да спрем тази практика, за да мине Европа към следваща стъпка към нулеви отпадъци”, коментира Данита Заричинова.
"Едно грешно управление на отпадъците в страни като Италия влияе на износа на отпадъци в страни като нашата, където има занижен контрол и е евтина дестинация дори и за отпадъците. В Италия остават отпадъци, които не могат да се рециклират, а не трябва да се депонират – просто не трябва да съществуват като отпадъци. От една страна, Италия е един много добър пример за общини, които са успели да въведат разделно събиране за 90% от отпадъците, от друга страна – има много други общини, които са в другата крайност – едно претрупване с отпадъци, включително и токсични, които намират пътя си единствено извън граница", обясни Зарачинова.
"Още през 2013 г. в ТЕЦ "Русе" изпращат проект за изгаряне на отпадъците към институциите за одобрение, две години по-късно ТЕЦ "Бобов дол" и ТЕЦ "Сливен" също изявяват желание да изгарят отпадъци. Междувременно циментовите заводи вече изгарят. Всъщност така се завърта една много порочна практика в България – различните централи намират евтино гориво, за което дори им се плаща да изгарят. Някои използват термина "екологично гориво", което е изключително погрешно – изгарянето на отпадъци влияе и на околната среда, и на човешкото здраве", категорична е тя.
"Границата между законно и незаконно е много тънка, защото, първо, тук единствено се проверява по документи, а не по съдържание – какво има в тези бали. Например в Румъния беше разкрито преди няколко дни точно това. Големият проблем е, че няма истински проверки у нас – пристанищата не са оборудвани с техника, фалшифицират се документи, има фирми-фантоми.
Трябва заедно да решим този проблем и да се борим на международно ниво – да има единно законодателство за търговията с отпадъци в ЕС, да се подобрява управлението на отпадъците във всяка една страна. Докато се стигне до момента, в който няма нужда от изгаряне на отпадъци, защото няма такива", посочи още Зарачинова.
"За мен основният проблем е в слабите институции. Когато Азия практически затвори възможностите за внос на европейски боклук, тогава е нормално търговците да търсят къде институциите са най-слаби и къде условията за внос на боклук са най-лесни. Логично – това е в най-бедната страна в ЕС – България. България е създала перфектните икономически условия за стимулиране на горенето на отпадъци. Първо, вносителите получават по 100 евро за тон за това, че отървават друга държава от боклука ѝ, след това тецовете получават двойна цена за това, че използват т.нар "когенерация" – т.е. произвеждат едновременно електроенергия и пара от боклука. След това се спестяват и разходи за въглеродни емисии. Това са тецовете в Гълъбово, Перник и Бобов дол, както и Сливен – заснехме техните площадки", обясни Панев.
Според него проблемът може да се реши не чрез ловене на тирове, камиони и влакови композиции по границите, а чрез промени в нормативната рамка – т.е. горенето на отпадъци да не е толкова изгодно, колкото е в момента.
Може да си припомните още по темата:
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
