Видният общественик, автор на редица книги-дупничанинът Радослав Радославов представи монография, която със сигурност ще придизвика интереса на местните, защото в нея е събрана цялата история около битките им за превръщане на родния град в областен център. Ето какво каза на представянето на книгата си авторът:
Благодаря Ви, че се отзовахте на отправената покана да присъствате на представянето на книгата „Каузата Дупница - областен център.”
Редно би било книгата да бъде представена от нейният рецензент – проф. д-р Иван Величков, но поради извънредната ситуация с Ковид 19 представянето ще направя аз.
Монографията , която представям днес пред вас е история на борбите на Дупница за административна самостоятелност и независимост.
Борби, започнали в началото на демократичния преход, достигнали своя апогей през 1998г. и затихнали през 2000г.
Книгата няма мемоарен характер, а е строго документална, с документи, неизвестни за широката публика.
Стремял съм се да бъда максимално обективен, за да сведа субективизма до минимум и да оставя читателя сам да направи своите изводи.
Събраните документи представят огромната и напрегната работа на тогавашната Временна комисия по административно устройство и интеграция към Общински съвет - гр.Дупница, общинските съветници и депутатите, лоялни на каузата „Дупница - областен център.”
Кауза, обединила 32 хиляди дупничани , участвали в първия демократичен референдум, проведен на 28 юни 1998г., общинските съветници, кметовете на общините от бившата Дупнишка околия и народните представители.
Герои в книгата, в негативен план са и бившия президент Петър Стоянов, министър-председателят Иван Костов, зам.министър-председателят Евгени Бакърджиев, председателят на Народното събрание Йордан Соколов и др.
Книгата условно е разделена на 4 части:
1. Документална част. Тя е най-голямата по обем. Съдържа протоколи и решения на ОбС – гр.Дупница, стенографски записи от няколко заседания на Народното събрание, проектозакони и мотивите към тях на Министерски съвет, на отделни групи народни представители и проектозакона за създаването на Дупнишка област.
2. Публицистична част. Съдържа публикации в местните вестници по това време, имащи отношение към тематиката на книгата.
3. Аналитична част. В тази част е направен критичен анализ на сега действащото административно деление , неговите основни недостатъци и необходимостта от неговата промяна.
4. Концептуална част. В нея е представена моята концепция за същността на новото административно-териториално устройство и достойното място на Дупница в него.
Немалка част от героите на книгата вече не са между живите. Те и днес са пред очите ми. Тук е мястото да отдадем дължимото уважение и почит към усилията на д-р Николай Попов, Димчо Кацарски, д-р Ванцети Владимиров, Петър Соколов, Маргарита Панева, Кирил Ангелов , Асен Савов и др.
Написах книгата, воден от желанието истината да достигне до хората , да остане за поколенията спомена за свободолюбива Дупница, която винаги беше първа във всичко напредничаво, което се случваше в нашата страна.
Участвах активно във всички действия, описани в книгата в качеството си на зам.председател на ВК по АТУ и И.
Написах проектозакона за Дупнишка област, който беше внесен в пленарната зала на Парламента от Драгомир Шопов и д-р Илия Баташки.
Успях с помощта на моите колеги, приятели и другари, членове на Комисията да консолидираме относително добро парламентарно лоби , което обаче не се оказа достатъчно. Въпреки това успяхме да обединим цялата парламентарна опозиция , която подкрепи каузата „Дупница - областен център”.
Пропуснатата възможност през 1998г.предопредели по-нататъшното развитие на града и общината. Естествено в негативен план.
Несправедливостите през 1958 и 1998г. отнеха много от набраната обществена инерция и социално-икономическите ни възможности , от вярата и надеждата на хората, че са творци на собствената си съдба.
От 1998г. изминаха 22 години – време през което израсна ново поколение, поколение, което не помни нищо от близкото минало, поколение, което не е закърмено с бунтовния дух на Дупница.
Предстоящето административно-териториално деление няма алтернатива. То ще се случи неизбежно, не може да бъде спряно.
То може да бъде извършено в по-спокойни политически и социално-икономически условия.
И дано на третия опит Дупница най-после да сполучи, взела своите поуки от миналото , за да успее да стигне да така мечтаната от десетилетия административна самостоятелност и независимост.