Днес християните почитат свети Димитър Мироточец. Църковният празник е наричан от народа Димитровден.
Св. Димитър е роден през трети век в Солун. Баща му бил градоначалник. Когато поотраснал и можел да разбира истината, родителите му го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали свещеник и го кръстили.
След кончината на родителите си, Димитър заел висок военен пост и получил заповед да преследва християните. Вместо това той ги покровителствал. На връщане от поход на Изток император Максимилиан спрял в Солун и поискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа, но увещанията били напразни. Хвърлили го в тъмница. Св. Димитър загинал мъченически през 306 година - прободен с копие.
Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и на гроба му в Солун бил построен малък храм. При него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика, от които потекло благовонно миро. За мироточивите му мощи се говори в паметници от десети век.
Свети Димитър много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и в Македония. По-късно българите и гърците започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег свети Димитър от Солун".
От древни времена всички славянски народи също честват светеца, дори се почита като патрон на цялото славянство.
Днес мощите на св. Димитър се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му място, а светецът се почита като покровител на Солун.
Името на свети Димитър е свързано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско робство, братята боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на светеца. Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край.
Народният култ към свети Димитър го представя като по-голям брат близнак на свети Георги. Широко разпространена е поговорката "Свети Георги лято носи, а Свети Димитър - зима". В народния календар празникът на свети Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника на свети Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. На 26 октомври завършва и традиционният период - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници - пастири и ратаи. Работодателите се разплащат с работниците си. Затова и празникът на свети Димитър се нарича още Разпус.
На Димитровден се приготвят различни ястия от птици и зеленчуци.
Днес имен ден празнуват Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита.