Днес православната църква отбелязва паметта на света Петка Българска. Тя е източноправославна светица (преподобна), живяла през Х – ХІ век. Останките ѝ са съхранявани в няколко селища в страни на Балканите, където е особено тачена. Почитана е като главна закрилница на българския народ и държава, покровителка на Молдова и градовете Търново, Габрово, Троян. Според нейните жития Параскева, още 10-годишна, чува в храм Иисус Христос да казва „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!“ и решава да се посвети на вярата. Тя сменя дрехите си с просешки и често раздава свое имущество на бедните. Когато родителите ѝ почиват, брат ѝ е вече монах. Параскева напуска дома си и обхожда светините на Константинопол, приема монашеско постригване и като монахиня 5 години прекарва в пост край усамотения храм „Покров Богородичен“ в столичния квартал Ираклия. Заминава за Светите места, посещава Йерусалим и Божи гроб. Следвайки примера на прочутата св. Мария Египетска, тя се установява в Йорданската пустиня и живее там много години до старостта си. Предусещайки смъртта си, се завръща през Константинопол в Епиват. Заселва се при храма „Свети апостоли“, където след 2 години тихо изгасва, водейки усамотен и свят живот. По онова време вече няма нейни живи роднини. Състрадателни граждани погребват монахинята вън от градските стени като чужденка.
Празникът в чест на света Петка се нарича Петковден и се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл.
Днес, 14 октомври, имен ден празнуват всички, които носят имената Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.