Софийски градски съд осъди 12 либийски офицери да заплатят 500 000 лв. за неимуществени вреди, причинени на медицинската сестра Валя Червеняшка. Съдебният състав приема за безспорно установено по делото, че Червеняшка е била изтезавана с цел изтръгване на самопризнания в периода 09.02.1999 г.-24.07.2007 г.
Съдът отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск за имуществени вреди в размер на 55 334,56 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
Валя Червеняшка бе арестувана на 9 февруари 1999 г. заедно с другите български медици, които бяха обвинени от либийските власти, че са заразили със СПИН либийски деца.
Медиците да подлагани на мъчения, включвали електрошоково въздействие по краката, стъпалата, ръцете, гърдите и интимните части, побой по стъпалата на ходилата, увисване за ръцете и китките, задушаване, бесене. Червеняшка е заплашвана със смърт, имало заплахи към членовете на семейството, заплахи докато са с вързани очи, че ще бъдат нападнати от кучета, побой, влачене за косата по земята, изгаряне с цигари, поставяне върху телата им на хапещи насекоми, инжектиране на наркотици, лишаване от сън, сетивна изолация, излагане на пламъци и на ледено студени душове, държане в пренаселени и мръсни килии и също излагане на заслепяващи светлини. Тези методи на разследване били прилагани интензивно около два месеца до получаване на самопризнания от всички, че са причинили смъртта на 393 деца чрез умишлено заразяване с ХИВ-вирус, а след това продължили по време на разследването. На основа на получените самопризнания е било изградено обвинение. За периода от 16.05.1999 г. до 24.07.2007 г. в продължение на 2755 дни, ищцата е била няколкократно изправяна пред съд и осъждане, но практически лишена от свобода без влязъл в сила съдебен акт.
Съдебният състав на СГС приема, че безспорно в процеса се установи, че ищцата е била изтезавана с цел изтръгване на самопризнания, чрез пускане на ток, връзване и поставяне във висящо положение, при което е й нанасян бой с каиши и метални кабели по стъпалата на краката, пускане на различни бръмбари, буболечки по тялото, инжектиране на упойващи медикаменти. През цялото време на задържането си ищцата е била лишена от медицинска помощ.
С поведението си ответниците са нарушили и забраната за нечовешко и унизително отношение към ищцата. Същата била настанена в изключително малка килия, в която дори краката не можеш да си опънеш, при изключително мизерни и сурови условия, без вода за пиене и къпане, без легло /спала на цимента или на мръсни, скъсани дюшеци, части от които следвало да бъдат използвани по време на месечния цикъл, тъй като служителите отказвали да предоставят на задържаните медицински сестри дамски превръзки/, когато им давали вода за къпане-същата била студена с белина сипана в нея, без тоалетна /уринирала в кутия от мляко или в дупка/, стояла по цяла нощ на един крак, с ръце вдигнати нагоре, не й давали да заспива и я викали по име, при което тя трябвало да се обади в противен случай я извеждали и я удряли с пръчки, с палки.
Установи се, че в пряка причинна връзка от това поведение на ответниците, на ищцата са причинени силни страдания и болки-физически и психически, както и телесни увреждания.
Това поведение на ответниците е оказало значимо, интензивно и трайно въздействие и отражение върху физиологическото и психично здраве на ищцата, като последиците във физическо отношение са налице и към момента-високо кръвно налягане, нефрологични увреждания, проблеми със ставите. Установи се, че първоначално след завръщането на ищцата в България, същата е била силно дезадаптирана, несамостоятелна, объркана, изпитвала чувства на несигурност и страх, безпомощност, неадекватност на обкръжението.
Делото срещу българските медици в Либия започне през 2003 г., като то завърши със смъртни присъди през 2004 г.
През 2005 г. Върховният съд отменя присъдите и връща делото на долна инстанция.
През 2006 г. присъдите отново са потвърдени от Наказателния съд, а на 11 юли 2007 г. - окончателно утвърдени от върховната инстанция.
На 17 юли 2007 година Висшия съдебен съвет на Джамахирията заменя присъдите с доживотен затвор.
Либийските офицери са осъдени да заплатят обезщетението от 500 000 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска-24.07.2012 г. до окончателното изплащане.
Освен това трябва да платят 20 000 лв. държавна такса върху уважения размер на исковете и сумата от 1 980,79 лв. за разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните пред Софийски апелативен съд.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
