Съветниците от БСП се обявиха против поставянето на паметна плоча на жертвите и репресираните от комунистическия режим в Дупница. Предложението на местната структура на СДС, предвиждащо плочата да бъде поставена близо до трудовия лагер от 1945 г. (сегашния кв. „Ценеви“), изискваше санкция от Общински съвет, заради което председателят на ОбС и лидер на СДС Костадин Костадинов входира докладна, която бе разгледана и гласувана днес.
Очаквано дебатът не мина без емоции, но неочаквано бързо излезе от добрия тон.
Първоначално неуспелият кандидат за кмет Първан
Дангов обяви, че няма нищо против жертвите на какъвто и да е режим да бъдат почитани, но не и „ако са изсмукани от пръстите“.
Той обясни още, че до този момент нито е чел, нито е чувал, че в Дупница е имало лагер. „С изненада разбрах какво се е случвало. Докладната не е добре подготвена, защото информацията е недостатъчна“, каза той и попита Костадинов дали знае каква е разликата между „трудово-възпитателно общежитие“ и „концлагер“.
Колегата му от БСП Асен Илиев стигна още по-далеч, макар че призна, че е чел за тази събития.
„Чел съм и знам. Но това не е било лагер, а трудово-възпитателно общежитие. Имало е 6 бараки с по 100 души, но не било концлагер. Тези хора са били за построяване на жп линията, а дали са били измъчвани никой не е описал.
Това са мародери,
докарани от София и Перник. Както сега има по Северозападна България едни мародери, дето крадат зимнината и никой не ги хваща, така и тези са били мародери. И ние на тези хора ли ще им вдигаме паметник. Другите, които са били тук, са били анархисти. Хора, които са мърсували, крали и убивали“, каза Илиев.
Съветникът от СДС Георги Георгиев се обърна към групата на БСП с думите: „Надявах се да сте пораснали. Има паметник на мародер и терорист и това е Желю Демиревски. А и какво да очакваш от хора, които все още не са се извинили за атентата в църквата „Св. Неделя“. А думите му подействаха като електрошок-социалистите са развикаха и разскачаха от местата си с репликите: „Не те ли е срам?“, „Не си ли малък?“, „Как може да кажеш, че Желю е терорист?“.
Председателят на ОбС и вносител на докладната Костадин Костадинов успя да овладее ситуацията, като освен забележки да се спазва реда в зала, отказа да влиза в лютия спор и прекрати грозните сцени с процедура на гласуване.
Докладната бе подкрепена от 20 от общинските съветници. „Против“ гласуваха шестима-Георги Градевски от АБВ и всички от БСП без лидера Станислав Павлов, който отсъстваше от сесията и Валентина Караганова, която гласува „въздържал се“. С „въздържал се“ гласуваха още трима.
След сесията Костадинов коментира, че е изненадан от поведението на съветниците от БСП. „Все си мислех, че с изключение на Дангов, са проевропейски и модерни политици в местната организация на БСП. Неприятно изненадан съм. Преди да входирам докладната съм направил проучване. Тези данни ги има в трудовете на дупнишки краеведи и историци. Освен това съм водил разговори и с Клуба на репресираните в София“, обясни той.
Паметната плоча ще бъде открита от 9:30 часа утре в близост до мястото, където през 1945 г. се е намирало т.нар. трудово-възпитателно общежитие.
Датата не е избрана случайно-1 февруари е обявен за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим, тъй като на 1 февруари 1945 г. са издадени и изпълнени първите смъртни присъди от стана на т. нар. Народен съд.
На 1 февруари 1945 г. е извършеното най-масовото убийство в новата българска история – в голяма бомбена яма край Централните софийските гробища са разстреляни сто и петдесет души от политическия, интелектуалния и военния елит на България, сред тях са регенти, депутати, офицери, министри, общественици.
Πлoчaтa щe бъдe мoнтиpaнa нa eднa oт ĸoлoнитe нa жeлeзoпътния мocт, нaмиpaщ ce нaд глaвeн път E-79.
„Концлагерът за противници на тоталитарната власт се е намирал покрай река Джерман, в близост до железопътния мост за Бобов дол, над главен път Е-79 в кв. “Ценеви”. В лагера, поставил началото на българския ГУЛАГ, са пребивавали в продължение на 6 месеца над 1 600 души, наречени от тогавашната власт “бивши хора”, сред които интелектуалци, общественици, духовници, офицери, които е трябвало да заплатят за инакомислието със свободата си.
Лагерът е вторият в България след деветосемпетмврийския преврат през 1944г., а след закриването му неговите обитатели са били преместени в един от най-зловещите лагери на смъртта - “Куциян” край Перник. Сред тях има както наши съграждани, така и будни българи от Перник, София, Благоевград, Кюстендил и др. Смятам, че е наш дълг да обозначим мястото, превърнало се в един от символите на несвободата и зверствата на комунистическия терор, да почетем неговите жертви и да запазим паметта за тях за поколенията“, гласи текстът на докладната, изготвена от Костадинов.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
