Протестиращите в село Крушаре сигнализират за пети случай на изхвърлени отпадъци от клане на прасета, като този път отпадъците за изхвърлени директно във водата в един от каналите на язовир Жрабчево. Това е пети случай в рамките на три дни.
Припомняме, че хората от сливенското село Крушаре обявиха безсрочен протест, като основното им искане е отмяна на заповедта за доброволна умъртвяване на домашни прасета.
Днес те изпратиха второ отворено писмо до премиера Бойко Борисов, земеделския министър Десислава Танева, министъра на околната среда Нено Димов, изпълнителния директор на БАБХ Дамян Илиев и омбудсмана Мая Манолова.
В писмото се посочва, че в условията на епидемия е редно да се поеме отговорност на най-високо ниво за некачествените мерки за превенция, които, както изглежда, водят до екологична катастрофа.
Припомняме, миналата седмица в гората над сливенското село Гавраилово също бяха открити чували с разложени животински останки, които по думи на местните жители са отпадъци oт масовото клане на прасета заради мерките на държавата срещу африканската чума. Вчера останки от животни бяха открити в канал на напоителни системи в близост до сливенското село Тополчане. Водата от канала се използва за напояване на земеделските площи. Отпадъци бяха открити и по поречието на Тунджа.
Ето пълния текст на писмото на хората от Крушаре:
Настояваме да обърнете внимание, че вече откриваме пети случай на изхвърлени отпадъци от клане на прасета в рамките на три дни. Новият случай е в един от каналите на язовир Жребчево, директно изхвърлени във водата и около водата.
Тук не говорим за случайни инциденти, а системна грешка в политиката по превенция на АЧС и няма смисъл да се тиражира в общественото пространство, че за това са виновни стопаните и местната власт, при положение, че не е предвидено решение и не е популяризиран протокол за действие при превантивното колене на животни. Реакция от страна на БАБХ и МЗ по тези случаи няма, а с проблема са оставени да се оправят местните структури на полиция и пожарна. В условията на епидемия е редно да се поеме отговорност на най- високо ниво за некачествените мерки за превенция, които, както изглежда, водят до екологична катастрофа.