Спорна задача в матурата по български език и литература няма да ощети седмокласниците. Това увери образователният министър Красимир Вълчев.
"В матурата по български език за седмокласниците имаше формално неуместен текст, но нямаше грешка. Нито един ученик няма да бъде ощетен", коментира министърът казуса със спорната задача от изпита, за който вчера признаха от МОН.
Пред bTV образователният министър обясни, че се е допуснало да има неподходяща задача заради малкия брой на експертите, които предварително гледат изпитните материали. Не сме застраховани от такива случаи, посочи той, но допълни, че се работи за подобряване на организацията и тази година материалите са били прегледани от един експерт повече.
Той посочи, че въпреки че проверката на материалите се извършва от най-добрите специалисти езиковеди от БАН и Софийския университет, са възможни подобни недомислици.
Вълчев увери, че условието на задачата не е целяло да подведе учениците, но дори тези, които са отбелязали словосъчетанието "лесно допустим" като грешка, ще получат точка и няма да бъдат ощетени.
Запитан как оценява резултатите от матурите на дванадесетокласниците, министърът заяви, че не си е правел илюзии, че ще има подобрение. Забелязвала се същата тревожна тенденция - учениците могат да четат текстовете, но трудно ги осмислят.
Вълчев бе категоричен, че не може да се говори за историческо дъно по отношение на резултатите. Разликите са в рамките на статистическите отклонения, обясни той.
По отношение на матурата по английски език той се съгласи, че тази година тя е била по-трудна. Според него средната оценка 4,50-5 е по-достоверна от резултатите от предходните години, когато 60-70% са били отлични, а това не било нормално според Вълчев.
Министърът обясни, че не се е стигнало до преразглеждане на матурата, както настояваха зрелостниците, защото експертите са преценили, че няма грешки.
Относно резултатите след 4. клас той подчерта, че според международните проучвания българчетата отбелязват много добри резултати по четивна грамотност, но остават на много задни позиция по функционална грамотност.
По въпроса с висшето образование Вълчев обясни, че се работи за свиване на приема. Той изтъкна, че за 4 години държавното финансиране на приема за "магистър" след "бакалавър" е било намалено от 58 000 на 43 000 души, като се прави преструктуриране към професионалните направления, където се очаква недостиг.
Той призна, че броят на студентите също намалява, което било особено осезаемо при частните университети. Там не редуцираме приема, но броят на приетите студенти пак намалява, тъй като влизат по-малки випуски, обясни просветният министър.
Вълчев заяви, че ще има мораториум върху разкриването и преобразуването на нови ВУЗ-ове, в случай че се приеме предложеният Закон за изменение и допълнение на Закона за държавното образование. Това обаче щяло да бъде временна мярка до приемането на Национална карта.
Ако търсенето на висше образование е рационално, ще видим че професиите, които изискват инженерно-техническо образование, ще бъдат с най-голям ръст на доходите, тъй като там ще има най-голям недостиг на пазара на труда, прогнозира министърът. Той призна, че се очаква повсеместен недостиг на специалисти във всички сектори, като най-голям ще бъде този на педагогически и аграрни експерти, както и тези с инженерно-техническо образование.
Вълчев бе категоричен, че университетите ще останат автономни по отношение на академичното, финансовото и административното управление, но ще си "партнират" с МОН в стратегическото управление. Целта била да се стимулират да инвестират в научно-изследователска дейност и да участват в европейски университетски мрежи. Висшите училища, които се включат в тях, ще бъдат конкурентни на европейските университети, убеден е Вълчев.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
