С 32 лева се е увеличила издръжката на живота за четиричленно домакинство за първото тримесечие на 2019 г. Така тя достига 2442 лв. показват данните на КНСБ.
Почти 6 пъти е разликата между средната работна заплата в най-ниско и в най-високо платената икономическа дейност. Разслоението между най-бедните и най-богатите също се увеличава. Делът на домакинствата под прага на бедността остава висок - почти 28%.
Същевременно нарастват доходите на най-високо квалифицираните специалисти.
През 2018 г. общият годишен доход на лице достига 6013 лв. или 501 лв. на месец.
70% от работещите българи получават заплата около или под средната за страната. В сравнение със страните от ЕС средната работна заплата у нас изостава номинално между 4 и 7 пъти.
Доходите трябва да бъдат увеличавани номинално с 12-15% през всяка от следващите три години. До 2022 година средната работна заплата трябва да достигне 1000 евро и 450 евро минимална работна заплата. Това за нас е абсолютно възможно и изпълнимо, стига да има адекватни действия на правителствата и на частния бизнес. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на пресконференция, на която беше представен Годишният доклад по колективно договаряне на заплатите за 2018 година и очакванията за ръста им през 2019 година.
Силното потребление през изминалата година доведе до допълнително търсене на работна сила. Имаме горещ пазар на труда, който допълнително се нагорещи, особено в индустрията. Вече около 35% от предприятията в индустрията заявяват, че има недостиг на работна сила. Това доведе до нарастване и на доходите.
Увеличението, което си поставихме като цел миналата година, беше средно 12%, така че в някаква степен го доближаваме през настоящата година. Нашето искане сега е 12-15% увеличение на заплатите и това ще искат синдикалните структури по места, обяви Пламен Димитров. „В последните седем години заявявахме, че заплатите трябва да се вдигнат чрез преразпределение на добавената стойност между капитала и труда. От 2012 година досега тази тенденция се измества в полза на труда, макар и по-бавно отколкото ни се иска.
Показателят в това е отношение е компенсация на наемния труд в брутния продукт, който мина 100 млрд. лева през 2018 година. През 2012 година този показател е 36,9%, а през 2018 година отношението е 43,1%. Това означава, че над 7 млрд. лева са преминали от капитала към труда. Това обаче не стига, в Германия, при техния БВП съотношението е 50-55%, посочи лидерът на КНСБ. Покритието с колективно трудово договаряне в България е около 30%. Тези, които са покрити КТД получават средна брутна заплата с 12% по-висока в сравнение с тези в съпоставими отрасли, където няма синдикати и колективни трудови договори. Целта на КНСБ, с подкрепата на Европейската комисия и Европейския парламент, е да удвоим покритието, което имаме в момента. Това е единственият начин без стачка и бой по улиците да се разпредели справедливо добавената стойност между труда и капитала.
„Ние сме дали преди два месеца конкретни предложения при министъра на труда и социалната политика. Това за нас е изключително важно, това е пътят, чрез който хората могат да постигнат справедливост на работното си място, това е индустриалната демокрация, да имаш право на глас на работното си място. Час по-скоро през правната рамка да подобрим механизмите и да осигурим по-добро покритие във всички сектори на икономиката“, подчерта президентът на КНСБ. Трябва да се разработят модели на договаряне на заплата за издръжка. Вече няма време или поле за отлагане, ние ще предложим нашето виждане още през тази година. Има такива модели. Според нас тези модели трябва да станат водещи при договарянето на какви заплати хората трябва да получат, за да живеят сравнително достойно в България, каза още Пламен Димитров.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
