На 11 май православната църква чества двамата равноапостоли Св. Св. Кирил и Методий. Братята, измислили първата старославянска писменост, са обявени за покровители на Европа от папа Йоан Павел II.
Константин-Кирил Философ създава първата българска азбука - глаголицата. Тя е напълно оригинално творческо дело. С глаголицата и превода на Библията се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Св. Св. Кирил и Методий.
През 1851 г. за първи път 11 май се чества и като Празник на българската просвета, но датата по нов стил - 24 май е светският празник, който се отбелязва като ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.
Първи известия за празника намираме в "Христоматия славянского язика" от 1852г. на Неофит Рилски.
През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски.
На следващата година, 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.
От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.
След Освобождението 11 май става всеучилищен празник на славянските първоучители. Тогава възниква и идеята за празничен химн.
В Русе, през 1892 г. Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва химна "Върви народе възродени". През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.
С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и църква, се чества на един ден - 24 май. След 1969 г. се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес има два празника - църковен (11 май) и светски (24 май).