Днес се навършват 22 г. от Дупнишките барикади- многохилядните протести от мразовитата зима на 1997 г., с които дупничани сложиха началото на края на пагубното управление на БСП и Жан Виденов, и положиха началото на европейския път на България.
Годишнината обаче ще бъде отбелязана официално идната седмица-на 11 февруари, понеделник.
Тогава ще бъде направена първа копка на мемориала на Дупнишките барикади, който ще бъде изграден на мястото на най-голямата барикада от събитията през 1997 г. – пространството край главен Е-79 зад старата автогара, което сега носи името пл. „Демокрация“.
Причината за отлагането на официалното честване е чисто организационна-още няколко дни са нужни за приключване на подготовката по инициативата за издигане на мемориала.
Както сме писали, през 2016 г. общественици и политици учредиха сдружението „Духът на Дупница“ по инициатива на тогавашния председател на ОбС и лидер на ГЕРБ Ивайло Константинов. Целта на сдружението е опазване на историята на града и региона, а първата поставена задача бе именно изграждането на монументален символ на Дупнишките барикади.
През юни м.г. Общински съвет даде зелена светлина за реализиране на проекта.
„И днес ще отбележим годишнината от 4 февруари, но скромно-ще отидем няколко души до пл. „Демокрация“. Официалното честване ще бъде на 11 февруари, когато ще бъде направена символична първа копка на мемориала. Има няколко корекции по проекта, но вече окончателно сме договорили как ще изглежда и как ще бъде разположен монумента“, обясни инж. Адриана Велева.
Припомняме, че проектът е изработен от бившия кмет на Дупница и настоящ общински съветник от ГЕРБ архитект Асен Пилев и младия архитект Надежда Нинова по идея на Кирил Попов.
Мемориалът представлява разчупена стена с разположени в центъра железни пръти, наподобяващи барикада. Погледната отгоре конструкцията наподобява криле на птица. Към монумента ще води подстъп от павета, а от едната страна ще бъдат издигнати пилони за знамената на Община Дупница, България и Европейския съюз. На стената ще бъде разположена гранитна плоча с надпис „Знак на признателност към Дупнишките барикади, допринесли за установяване на демократичните процеси в България“.
Сдружението разполага с 15 000 лв. за осъществяване на строежа.
Както сме писали 10 000 лв. бяха дарени от Ивайло Константинов. 1000 лв. е дарението от семейството на инж. Адриана Велева, синът й Христо и дъщеря й Надежда. Останалите средства са събрани с по-скромни дарения.
Като за всяко събитие в новата ни история, и за Дупнишките барикади има опити за подценяване и опити за подмяна на фактите. Истината обаче е една и в нейно име ние отново припомняме събитията- такива каквито бяха:
Дупничани излязоха на протести срещу управлението на БСП на в средата на януари 1997 г. Масови шествия обикаляха целия град всяка вечер, а исканията бяха ясни – край на ужаса с инфлацията, празните магазини, стопените заплати, стопените спестявания и стопени възможности за живот и работа. След това, на 25 януари, започнаха изграждането на барикади на няколко точки в града – Горна махала, Аракчийски мост и Бешика. Най-голямата блокада бе вдигната на жп релсите и главния път Е-79.
Въпреки опитите за подмяна на паметта, истината е една – дупничани са първите, намерили кураж да въстанат и сила да издържат в невероятен студ и под полицейски натиск, да издържат без подкрепа отвън - дори и от другите единствени сини градове тогава (6-7 града), включително София.
В името на същата тази памет обаче да не забравяме, че не всички дупничани подкрепяха протестите, макар огромната част да бяха по улиците и на барикадите. Имаше и такива на ръководни постове, които издаваха забрани за участие в протестите и дори заплашваха с уволнения, тези които участват в протестите.
И в името на същата тази истина да не забравяме, че имаше и хора на Барикадите, които там изглеждаха водачи, а по кафенетата на „Николаевска” громяха ентусиазма за промяна.
Но достойните не се огънаха от нищо, дори и при идването на съобщението, че окръжният прокурор е издал заповед за използване на тежко въоръжение срещу протестиращите.
В страшните часове на очакване дали ще последват репресии и бунтът ще бъде потопен в кръв, най-после София и Пловдив се надигнаха – Дупница вече не беше сама, постигната беше първата цел. Протестиращи започнаха да блокират пътища в цялата страна, хиляди излязоха на шествия и стачки.
София и Пловдив се поклониха пред Дупница още в онези страшни дни - към Барикадите дойдоха автобуси със студенти от столицата и пловдивчани с байраци на СДС и ВМРО.
А на 4 февруари дойде чаканата новина - Николай Добрев, вътрешен министър от правителството в оставка на Жан Виденов, който бе натоварен да формира ново правителство на БСП, върна мандата на президента Петър Стоянов.
И Дупница ликуваше, бе постигната втората цел - край на унищожителното управление на БСП. В името на паметта – служебното правителство на столичния кмет София Стефан Софиянски, назначено от президента Петър Стоянов, овладя инфлацията за броени дни.
А на последвалия голям митинг в София дупничани бяха посрещани като герои, каквито и бяха.
В името на истината трябва да припомним името на тогавашния кмет на Дупница д-р Панчо Панайотов, който има основна роля в организирането на протестите, но по-важното – запазването на мира в града в онези смутни и страшни дни.
Събитията:
Вследствие на хиперинфлация на извънреден конгрес на 21 декември 1996 г. Жан Виденов подава оставка като председател на Висшият съвет на БСП и декларира оставката на правителството. За председател на Висшият съвет на БСП е избиран бъдещият президент Георги Първанов – дотогава зам.-председател на Висшият съвет на БСП.
На 28 декември 1996 г. 37-ото Народно събрание гласува оставката на правителството на Жан Виденов, но според Конституцията, то продължава да изпълнява функциите си до избора на ново правителство.
През януари 1997 г. България изпада в дълбока политическа и финансова криза. За по-малко от два месеца цената на един щатски долар от 500 лв. достига до 3000 лв. Средната заплата се равнява на по-малко от 5 долара. За периода от април до октомври фалират 15 банки. Унищожени са спестяванията на огромното мнозинство от българите, но са стопени дълговете на т. нар. кредитни милионери, взели пари от банките, без да имат намерение да ги връщат.
На 3 януари 1997 г. парламентът, в който мнозинство има Българската социалистическа партия, отлага гласуването на предложената от СДС "Декларация за национално спасение от националната катастрофа“.
На 8 януари 1997 г. от БСП номинират за премиер в оставащия двегодишен парламентарен мандат Николай Добрев – министър на вътрешните работи в кабинета в оставка на Жан Виденов.
На 10 януари 1997 г. президентът д-р Желю Желев (чийто мандат изтича на 21 януари 1997 г.) отказва да даде на БСП мандат за съставяне на ново правителство. Опозицията обявява начало на национална стачка, призовава към гражданско неподчинение и организира протестно шествие пред Народното събрание. То завършва с обкръжаване на сградата и с опит за погром и палеж. Полицията и вътрешни войски се намесват и със сила. Десетки са ранени.
На 28 януари 1997 г. президентът Петър Стоянов (встъпил в длъжност на 22 януари) връчва на БСП мандат за съставяне на правителство, което съгласно Конституцията е задължен да направи.
На 4 февруари 1997 г. БСП връща мандата за съставяне на правителство. Водеща роля за постигането на компромиса от страна на БСП има Николай Добрев. Политическите сили подписват споразумение за провеждане на предсрочни парламентарни избори през април 1997 г.
На 12 февруари 1997 г. президентът Петър Стоянов назначава служебно правителство, оглавено от кмета на София Стефан Софиянски, разпуска XXXVII Народно събрание и обявява предсрочни парламентарни избори на 19 април същата година. Първото решение на служебния кабинет на Стефан Софиянски е за въвеждане на валутен борд в България. Това овладява хиперинфлацията.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
