Ще бъде поставен още веднъж въпроса за потребителската такса. Не е справедливо да се прави социална политика за сметка на лекарския труд. Предложението, което е от няколко години, е децата и младежите на възраст до 18 години да заплащат потребителска такса от 1 лв. при семейните лекари, подобно на начина, по който въпросът е решен с пенсионерите. Това се казва в становище на Българския лекарски съюз преди преговорите с НЗОК.
С 15% да бъдат увеличени цените на 220 клинични пътеки ще поискат от Българския лекарски съюз при преговорите с Националната здравноосигурителна каса за НРД 2020. Това съобщи на пресконференция днес председателят на БЛС д-р Иван Маджаров. Сред останалите искания са намаляване на прогнозните хоспитализации с 10% и 30% от приходите на болницата по клинични пътеки да отиват за фонд работна заплата на лекарите и професионалистите по здравни грижи.
"Могат да бъдат повишени цените на 220 клинични пътеки, които обхващат всички специалности и които до сега спрямо съотношението в цените на дейностите в една западна държава са силно подценени. Смятаме, че можем да постигнем увеличение и до 17-18%, но този процент не е важен. Ще публикуваме проекта, който сме изпратили до НЗОК, защото там са коректните цени. Всичко е въпрос на разговори, надяваме се да бъде конструктивни и ние, и отсрещната страна, тъй като само при тези увеличения може да бъде усетено увеличението в заплащането на работещите в лечебните заведения", каза д-р Маджаров.
За да се усети увеличение в заплатите е нужно и минимум 30% от заработката на болницата трябва да отива за заплати на лекарите и професионалистите по здравни грижи. "Ако включим и параклиничните звена, трябва да се отделят поне 34-35% за възнаграждения на квалифицирания персонал.Болниците, които работят добре дават и по-голям процент на специалистите по здравни грижи, но има и такива, които си позволяват да дават по-малък процент за сметка на разходите по работна заплата на неквалифициран или немедицински персонал. По този начин се плаща на Спешните отделения в болниците и този механизъм е отработен", уточни председателят на БЛС.
Д-р Маджаров беше категоричен, че трябва да се намали броя на прогнозните хоспитализации най-малко с 10%, както и да бъде увеличен престоя в болницата след тежки интервенции по медицинска целесъобразност. "От тук нататък това, което трябва да се случи до реализирането на голяма реформа, е непрекъснато завишаване на цените и нито бройка повече увеличаване на обемите. България не става по-голяма, за да залагаме повече и повече прием на пациенти", категоричен беше той.
По отношение на младите лекари председателят на БЛС каза, че задължително в НРД трябва да се запише, че лекар, който е дипломиран, но няма специалност, може да работят в координация със специалист. Това означава, че при необходимост ще може да се консултира и по телефона със специалист на разположение. Не можем да допуснем да остане сегашното положение, че младите лекари могат единствено да попълват амбулаторни листове и история на заболяването на пациента и са третирани като секретарки в болниците.
Бюджетът на Касата касае не само болничната, но и извънболничната помощ, заяви председателят на БЛС. Средствата там трябва да бъдат увеличени, за да се гарантира и профилактиката и изобщо съществуването на СИМП и ПИМП. Недопустимо е лекари да бъдат глобявани, защото са надвишили стандарта за профилактика.
Профилактиката не може да има лимит, тя е задължителна със закон за всички български граждани. Не можеш да глобяваш някого, ако той е имал право да пусне изследвания на 100 души, а са дошли 110 за профилактика", каза д-р Маджаров.
От БЛС заявиха, че са готови в случай, че касата не намери начин да осигури за първична извънболнична медицинска помощ исканите 25 милиона, от увеличението, което ще получат болниците, да добавят до исканата сума от общопрактикуващите лекари. Припомняме, че според семейните лекари увеличението за ПИМП трябва да е с 25 млн. лв. спрямо 2019 г., докато според разчетите на проектобюджета на НЗОК то е 19 млн. лв. "10 млн. лв. от предвидените 232 млн. лв. увеличение за болнична помощ могат да бъдат прехвърлени към извънболничната помощ. Липсата им с нищо няма да затрудни болниците", каза д-р Маджаров. Той допълни, че предлагат общо да бъдат заделени още 18 млн. лв. от резерва за трите дейности ПИМП, СИМП и МДД
"Има още един наболял проблем – това е 24-часовото разположение на семейните лекари. От 20 години ни се обяснява как, ако не се чувстваме добре в извън работното време на лечебните заведения, трябва да се обърнем към личния си лекар и неотложната помощ. Този механизъм не работи. Настояваме този проблем незабавно да се разгледа. Имаме достатъчно развита мрежа от лечебни заведения, не е нужно да вменяваме със закон нещо, което е неосъществимо", каза още д-р Иван Маджаров.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
