Днес Европа почита жертвите на нацизма, комунизма и всички други тоталитарни режими-десетки милиони човешки животи, отнети от властови произвол.
23 август, известен още като Ден на черната панделка, е определен от Европейския парламент през 2008/2009 като общоевропейски ден за паметта на жертвите на тоталитарните и авторитарните режими. Той се отбелязва всяка година от институциите на Европейския съюз от 2009 г. насам.
Изборът на датата не е случаен - на 23 август 1939 г. е подписан пактът Молотов-Рибентроп между нацистка Германия и Съветския съюз, напомнят в съвместно изявление първият заместник-председател на ЕК Франс Тимерманс и комисарят по правосъдието Вера Йоурова.
Към договора Молотов-Рибентроп е приет и секретен протокол, в който Европа е разделена на "сфери на влияние" и окупационни зони.
С този договор се поставя началото на един от най-мрачните периоди от съвременната история на нашия континент, довел до депортирането, изтезанията и убийството на десетки милиони души - жертви на тоталитарните режими. Никой не може да даде точна бройка на загиналите в концетрационните и трудовите лагери, които Нацистка Германия и държавите от бившия социалистически блок (сред които и България) изграждат.
В България най-голяма и най-мрачна следа оставя лагерът "Белене", построен по поръчка на Българската комунистическа партия и Отечествения фронт. Той функционира от 1949 до 1989 г. с известни прекъсвания.
Там са депортирани много от противниците на комунистическия режим в Народна република България: селяни – противници на ТКЗС, полицаи, офицери, предвоенни министри, индустриалци и банкери, народни представители от разтурената опозиция, николапетковисти, социалдемократи, демократи, анархисти, троцкисти, легионери, бранници, ратници, членове на ВМРО, католически, протестантски и православни духовници, разследвани като титовисти комунисти, руски белоемигранти, гръцки военнопленници и комунистически политемигранти, югославски политемигранти, турски и германски военнопленници.
"С този пакт Европа затъна още по-дълбоко в един от най-мрачните периоди на своята история. Милиони хора бяха убити и поколения европейци останаха белязани. Наш дълг е да запазим имената на милионите преследвани жертви и да поддържаме паметта за тях жива", се казва в обръщението на Тимерманс и Йоурова. Те подчертават, че това е особено важно, "защото днес, 79 години по-късно, нашите общи ценности, като човешко достойнство, основни права, върховенство на закона и демокрация, отново се поставят под въпрос от екстремистка, националистическа и разединяваща риторика".
"Като пазим и предаваме паметта за жестокостите от миналото на следващото поколение европейци, ние се застраховаме срещу това да ги повторим и същевременно припомняме колко е важно да защитаваме човешките права на всеки европейски гражданин. Трябва да продължим да разказваме за миналото на Европа, така че да не допускаме същите грешки в бъдеще." - се казва още в посланието.
Въпреки че краят на Втората световна война отбеляза поражението на нацисткия режим, много европейци продължиха десетилетия да страдат, потискани от тоталитарни режими, посочват от ЕК.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
