С гласовете на ГЕРБ, ДПС и Обединени патриоти парламентът прие на първо четене медийния законопроект, внесен от депутата от ДПС и собственик на медии Делян Пеевски. "За" проекта гласуваха 92 народни представители, "против" бяха 12, а 28 се въздържаха.
Председателстващият заседанието не показа гласовете по парламентарни групи, но според депутата от ДПС Йордан Цонев само представители на "БСП за България" са гласували "против" и "въздържал се". Всички останали групи са били "за". От изказвания на депутати на ГЕРБ и "Обединените патриоти" се разбра, че те подкрепят предложенията на Пеевски, който не бе в парламента.
Става въпрос за промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, внесени от депутатите Пеевски, Йордан Цонев, Велислава Кръстева и Хамид Хамид на 6 февруари. Текстовете отлежаваха досега в парламента, тъй като междувременно правителството също реши да регулира медийния пазар и създаде работна група, която да подготви промени в действащото законодателство за собствеността и финансирането на медиите в страната и тяхното разпространение.
Парламентаристите от ДПС предлагат да се задължат доставчиците на медийни услуги, в т.ч. печатни, електронни и онлайн медии да посочват на сайтовете си информация за действителния си собственик и да декларират всяко получено финансиране в предходната календарна година, неговия размер и основание, както и данни за лицата, които са го предоставили. От дадената дефиниция за финансиране обаче се разбира, че няма да се декларира информация за банковите кредити, доходите от реклама и договорите по комуникационни програми от европейски фондове, които от години се използват за скрито финансиране на медиите, коментира "Капитал".
Други текстове предвиждат разпространителите на печатни издания да декларират в Министерството на културата действителния си собственик, както и броя на обекти за продажба на дребно. Ако последните са 1/3 от всички обекти, ще се праща информация в Комисията за защита на конкуренцията. Всъщност, публичен регистър за собствеността на печатните медии съществува от 2011 г.. Той е към Министерството на културата и собствениците на медии са задължени всяка година да декларират актуални данни в него. Съветът за електронни медии пък поддържа регистър за собствеността на радио- и телевизионните оператори, така че липсва единствено списък за онлайн. Държавните органи са отговорни за спазването на сроковете и попълването на необходимата информация.
В секторен анализ, поискан от работната група към Министерския съвет, Комисията за защита на конкуренцията миналата седмица потвърди, че рекламните бюджети се насочват към големите медийни групи, а това поставя на изпитание по-малките участници, но без да посочва имена. Комисията препоръча всяко финансиране с публични средства да се извършва при ясни правила и стриктен контрол.
Законопроектът влезе за обсъждане от парламента без да е обсъждан от комисии. ДПС използва процедурна хватка и го предложи в първата сряда на месеца, когато споеред правилника опозиционните парламентарни групи определят дневния ред на парламента.
Правилникът на Народното събрание позволява законопроект да мине на обсъждане в пленарната зала без становище от парламентарни комисии, ако са минали два месеца от внасянето и водещата комисия не се е произнесла.
Първоначалната идея на управляващото мнозинство бе да представи свои предложения, но днес председателят на комисията по медии и култура Вежди Рашидов от ГЕРБ обяви, че законопроектът е добър и поиска 4 седмици за предложения между първо и второ четене, по време на които щял да прави обществен дебат.
И Рашидов, и лидерът на "Атака" Волен Сидеров подчертаха, че обществото трябва да знае, че законопроектът не е само на Делян Пеевски, тъй като той е един от вносителите.
Законопроектът бе представен в пленарна зала от Велислава Кръстева, която прочете мотивите към него, публикувани в две страници на сайта на Народното събрание. Основният аргумент на ДПС е, че ще се осигури максимална прозрачност на медийния пазар в страната и информираност на обществото за редакционната политика и финансирането на медиите от корпоративни и чуждестранни източници (какво предвижда законопроектът четете тук).
Пръв в дебата се изказа депутатът от "БСП за България" Антон Кутев, който обяви, че няма да подкрепи този смислено написан закон, защото той е предизвикателство към българското общество, тъй като негов вносител е Делян Пеевски. "Ако има нещо като политическа класа, а то няма, то тя се обезсмисля по този път. В България е един от основните проблеми на демокрацията е смесването на политиката и бизнеса. Има определени личности, които са формулирани като символи на това смесване. Няма как да убедя нашите избиратели, че Пеевски не е символ на това", обяви социалистът.
Според него законопроектът е изнасилване на българското общество и следващата крачка за разграждане на държавността. "С него ние казваме на българските граждани, че има хора в държавата, които въпреки тяхното мнение могат да правят каквото си поискат, и никой в държавата, нито пък Народното събрание не може по някакъв начин да реагира на техните изблици на налагане", каза още Кутев. Според него ако законопроектът бъде подкрепен, вестниците на Пеевски ще напишат, че парламентът го е подкрепил, което стигало да се срине средата.
Макар че поверената му комисия не обсъди законопроекта пет месеца, Вежди Рашидов от ГЕРБ обяви, че ще го подкрепи, тъй като "обществото трябва да бъде информирано за действителните собственици и начина на финансиране на медиите". "Медиите формират обществено мнение и е много важно да знаем кой седи зад тях. С пари могат да се купуват съвести и купените съвести могат да диктуват какво да се публикува и срещу кого да се публикува", каза още Рашидов и говори за границата между свобода на словото и слободия. Източник: dnevnik.bg