Конституционният съд (КС) отхвърли искането на омбудсмана Мая Манолова да бъде отменена разпоредба от Закона за енергетиката, която препятства възможността на всеки гражданин да оспорва в съда цените на тока, парното и газа.
Става въпрос за чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ, който регламентира, че решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с които се определят пределни цени на тока, парното и газа по искане на енергийните предприятия, са индивидуални административни актове. Така потребителите не се явяват техни адресати и следователно нямат право да ги оспорят пред съда.
Решението на КС е взетo с 10 на 2 гласа. Като в малцинство са останали докладчикът по делото Филип Димитров и Георги Ангелов.
Предстои решението и мотивите към него да бъдат публикувани, но „Лекс“ научи, че в основата на позицията на КС стои фактът, че по Конституция омбудсманът има ограничени правомощия да го сезира. Той може да иска обявяването за притивоконституционни само на закони, с които се нарушават права и законни интереси на гражданите. В случая КС не е установил прякото им засягане.
Възможно е обаче да се приеме, че разпоредбата от Закона за енергетиката нарушава конституционния принцип за разделение на властите – тъй като лишава съда от правото на самостоятелна преценка за характера на решението на КЕВР, т.е. дали то е индивидуален административен акт. Това на практика би означавало, че ако друга от институциите, които имат право да сезират КС – например върховните съдилища или главният прокурор, се обърне към него със същото питане, може и да получи друг отговор.
Според Мая Манолова решенията на КЕВР за определяне на пределни цени засягат пряко и непосредствено права и законни интереси на гражданите. Тезата ѝ е, че определянето на решенията на КЕВР по чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ като индивидуални административни актове игнорира основни техни характеристики. „Тъкмо обстоятелството, че административният акт непосредствено засяга права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, дава основание съгласно чл. 65 от АПК същият да бъде причислен към категорията на общите административни актове“, обясни омбудсманът в искането си до конституционните съдии.
Друг неин аргумент е, че в резултат от възприетото законодателно решение на практика гражданите се лишават от право на защита, когато са нарушени или застрашени техни права и законни интереси, както повелява чл. 56 от Конституцията. Освен това, според нея, чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ противоречи и на принципа на правовата държава.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
