Системни нарушения на трудовите права, нарастване на сумата на неизплатените заплати в страната, както и пречки пред колективното трудово договаряне. Това са констатациите от годишния доклад за трудовите нарушения на КНСБ. Той бе представен на пресконференция в сградата на конфедерацията от президентът на КНСБ Пламен Димитров, вицепрезидентът Чавдар Христов и експерти от конфедерацията.
„Сред 142 държави от целия свят, България се нарежда по средата в групата за редовни нарушения на трудовите права. Страната ни е в трета от общо шест групи, в която има четири държави от ЕС - Испания, Великобритания, Полша и Унгария. След нас са Румъния и Гърция, което е любопитно - при тях нарушенията са повече“, обясни Димитров.
Най-големите нарушения в България са с неизплатените трудови заплащания и с нарушение на правото на сдружаване. За 2017 година неизплатените трудови възнаграждения са били 28 млн. лв. общо. Като това е растеж спрямо 2016 г., когато те са били 21 милиона лв.
Според вицепрезидента на КНСБ Чавдар Христов има "маса нарушения" на правото на синдикално сдружаване и то на база "закон". Конкретни примери – Законът за МВР, за държавния служител, за съдебната власт. На пресконференцията присъства и председателят на националния синдикат на пожарникарите и спасителите в България „Огнеборец“ Венцислав Станков. Той наблегнато именно на работещите в сектор "Сигурност", които не могат ефективно да защитят социалните и осигурителни си права, защото не могат да членуват в национално представени синдикални организации, което КНСБ счита за нарушение на Конституцията и международни договори.
Отделно има увеличение на нарушенията в България що се отнася до заплащането и правото на почивка. Много често не се заплаща извънреден труд при сумирано изчисляване на работното време.
В сектор "Енергетика" КНСБ отчита отказ на работодателите да сключват колективни трудови договори, като бяха дадени пример с ТЕЦ "Бобов дол", Брикел, както и няколко Топлофикации, сред които тези в Сливен и Плевен. Категорично нарушение е да не се започват преговори за колективен договор, заяви националният секретар на КНСБ Николай Недев.
На пресконференцията бяха представени и няколко фрапиращи примера. Единият от тях - за трудов договор между работещ в колцентър член на КНСБ, който не е бил освободен от работа, макар да е искал, като му е казвано, че ако си тръгне, ще трябва да плати определена неустойка. Синдикатите считат това за нарушение на закона.
Друг пример, според КНСБ - фирма "Авист" ЕООД, която се занимава с производство на електроразпределителни и контролни апарати, уволнила своя служителка ден след като тя казала, че е бременна.
Президентът на КНСБ обяви, че се работи върху колективна жалба срещу България пред Съвета на Европа – заради нарушение на правото за колективно договаряне на държавните служители. "Преди края на лятото жалбата ще бъде внесена пред Съвета на Европа", уточни той, визирайки, че КНСБ и КТ Подкрепа работят с европейските си партньори.
Пламен Димитров изрично подчерта, че в колективните договори има по-добри придобивки, но вече не може хора, които не са членове на синдикална структура, безплатно да се възползват от извоюваните придобивки от колективен договор – трябва да се плати такса. Това е потвърдено и от Върховния административен съд.