Най-успешният президент на Марек в новата история на клуба Стефан Милушев се върна в спомените си за времето, когато бе начело на отбора. Той отново обясни и как се е запалил по Марек и кое го е запленило. Това става преди първия му официален мач начело на клуба – гостуване в гара Бов в двубой от „В“ група. „Никога няма да забравя едно нещо. Пътувахме с Васко Бурановски с моя Мерцедес, който умишлено пазя от 20 години. Валеше много силен дъжд и се бяха откъснали камъни и скали на пътя. Феновете от 4-5 автобуса скочиха и с ръце и с кой с каквото може отстраниха камъните и продължиха към мача. А там видях сълзите в очите на един запалянко на доста години, който направи салто на терена при победния гол. Това наистина ме заплени...“, откровен и емоционален бе Милушев, който бе на ст. „Бончук“ на юбилейния мач с ЦСКА миналата сряда.
„Този град заслужава такова нещо, защото на хората тук самият футбол им е в кръвта. Може да има волейбол, лека атлетика и други успешни спортове, но и във футбола трябва да има един отбор, който да радва феновете. За мен нямаше нищо по-хубаво, когато след хубав мач виждах хората усмихнати. Човешката радост е по-ценна от всичко останало“, продължи Стефан Милушев.
„За 6 години в Дупница изпитах много емоции. Радвам се, че положителните са много повече от отрицателните. Наистина имахме много силен отбор, който можеше да бие всеки. В някои мачове пък малко не ни е достигало – и срещу ЦСКА 1:0 или 2:2, Стойко Сакалиев и голът му с ръка, играхме и мачове по 117 минути... Но това го има във футбола и това не може да се забрави и никога няма да се забрави“, каза още бившият президент на Марек, според който правилната рецепта е обединение и добро финансиране.
„За да се върнат онези моменти е нужно постоянно финансиране и това, което се обещава на футболистите да се изпълнява и да се пооправи малко базата. Това е мястото, където се раждат едни от най-добрите футболисти. Мисля обаче, че вече са загубили вярата, разбрах, че са се разделили – един Марек, друг Марек. Разединението не прави никой по-силен, трябва едно обединение и хората да помагат кой с финанси, кой с нещо друго“.
„По мое време два пъти играхме полуфинал в турнира за Купата на България – срещу Литекс и Левски, където не бяха малко драмите. Все едно, че беше вчера мачът в Ловеч, когато извадиха рамото на Иво Кирилов и ни изгониха човек. И в двата случая трудно щяха да ни победят без услужливата намеса на господата в черно. Смятам, че всеки отбор, независимо от мястото му в класирането, има шанс да спечели Купата, особено ако има сърцати изпълнители, като тези, които бяха в Марек“, сподели още Стефан Милушев.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
