С поднасяне на венци и цветя бе отбелязана 75-годишнина от спасяването на българските евреи в Дупница.
Пред паметната плоча на загиналите във войните евреи директорът на Исторически музей Анелия Геренска припомни, че роля в онези решаващи събития има и дупнишкият депутат Димитър Икономов.
"Малцина знаят, че народният представител от Дупница Димитър Икономов, който е откровен германофил, първи сигнализира зам.-председателя на Народното събрание Димитър Пешев за готвеното депортиране на евреи от България", обясни Геренска. Тя припомни, че синагогата в Дупница е била именно на това място, при Дома на техниката. Двете плочи, на които на иврит са изписани имената на 41 загинали във войните евреи, са били част от синагогата, запазени са, а в последствие реставрирани.
Кметът Методи Чимев и заместникът му Красимир Георгиев поднесоха венец от името на дупничани.
Граждани и читалищни дейци също почетоха днешния ден, оставяйки цветя на плочите.
Въпреки че България е съюзник на Германия във Втората световна война, българските държавници, българската църква и българският народ, извършват невиждано по дързостта си, несъизмеримо по смелостта си и неоценимо по хуманността си дело – спасяването на българските евреи.
Не трябва да забравяме, че началото на този самоотвержен акт на човеколюбие поставят гражданите и депутатите на Кюстендилска област.
Депутатът от Дупница Димитър Икономов е първият народен представител, който взема каузата присърце. Именно той информира колегата си от Кюстендил и зам.-председател на Народното събрание Димитър Пешев, че вече е в ход извозването на хиляди евреи от Македония към лагерите на смъртта, а опасността за българските евреи е реална.
Именно от смелите сърца и действия на Димитър Пешев, Димитър Икономов и още 42-а други народни представители тръгва спасяването на евреите - кауза, за която нито един друг народ и държава не намериха сили да отстояват.
Българската църква изиграва своята роля на водач и защитник.
„Ваше Величество,
В име Божие, усърдно моля за милост към евреите! Пловдивски Кирил”, България е имала и такива духовни водачи – просещи без срам на колене, щом се проси човешки живот. Но Митрополит Кирил не само моли, той нахлува зад огражденията на временния лагер в Пловдив, където са затворени хиляди евреи, и казва:
„Където отивате вие, там съм и аз!”. Бъдещият Патриарх на България заплашва, че ще легне пред влака, ако той опита да напусне Пловдив. Десетки са българските отци, изправили се в защита на евреите.
Българите, българското общество не остава декор – в цялата страна се организират шествия, протести, пишат се декларации в защита и застъпничество на евреите. Занаятчийските организации, през обущари и шивачи, до бръснари и търговци, се надигат като защитна стена, за да опазят евреите.
Държавникът, отказал да подпише заповедта за депортиране на евреите от Стара България, въпреки усилващия се натиск от страна на Германия, е цар Борис Трети. Той е обявен заслужено от света за герой, защото демонстрира не само невероятна смелост, смелост от една малка България пред империя на насилие и геноцид, но и защото предприема далновидни политически ходове. Цар Борис Трети успява да превърне заповедта, ултиматума за избиването на българските евреи в единствена по рода си успешна мащабна операция за спасяването им.