Поредица от промени в различни закони бяха приети на второ четене от Народното събрание през Закона за корпоративното подоходно облагане. "За" окончателните текстове гласуваха 107 народни представители, "против" - 74 и "въздържали се" - 1.
Основните промени, които засягат най-голям брой хора, касаят налозите за автомобили и за имоти и се вписват в Закона за местните данъци и такси. Една от големите промени е, че ще се плаща повече, ако автомобилът замърсява повече.
Имущественият компонент отчита мощността и годината на производство на автомобила, а новият компонент – екологичната категория и замърсяването, което той причинява на околната среда. Повишението на данъка обаче не може да бъде изчислено с точност, защото конкретният размер на ставката ще се определи от съответния общински съвет, но няма да бъде с повече от 30%.
Против тази данъчна промяна категорично се обявиха по-рано от опозицията.
„70% от автомобилите в България ще бъдат обложени с по-висок данък. Това са автомобилите на по-бедните български граждани“, заяви депутатът от БСП Иван Иванов. Според него при всяка промяна в данъчната политика трябва първо да се мисли първо за гражданите, които пълнят хазната. „Вие правите една сериозна крачка в посока на това да лишите българските граждани от възможността не само да си закупуват автомобили, но и да карат старите си. На всичко отгоре, в момента цените на горивата хвърчат до небесата, а хората протестират“, допълни още Иванов.
Колегата му Таско Ерменков също разкритикува управляващите заради промяната. „Недейте да търсите всякакви начини, за да си попълните фиска, защото не може да го направите през икономика и добавена стойност, а през данъци. И то на гърба на бедните! Както винаги – бедният плаща всичко!“, заяви Ерменков от трибуната.
Депутатът от „Обединени патриоти“ Георги Колев защити промените като се позова на статистика, според която почти 700 души на година в страната умират от пътни произшествия, а вследствие на различни заболявания, причинени от мръсния въздух, загиват хиляди. Според него всички трябва да подкрепят усилията за постигане на по-чист въздух в България, а този, който замърсява да плаща повече.
Ивелина Василева от ГЕРБ също се позова на тревожната статистика, свързана с мръсния въздух и призова за решителни действия за промяна в тази посока. „Трябва да имаме цялостна политика, свързана с основните замърсители. За България това са битовото отопление и транспортът. Транспортът е втори подред“, аргументира се тя. Според нея в дискусията не става въпрос за самоцелно събиране на пари, а въвеждане на по-добър стандарт на живот и опазване на човешкото здраве.
Според управляващите с промените се въвежда принципът „замърсителят плаща“, чието интегриране ще стимулира използването на екологично чисти превозни средства.
Патриотът Павел Шопов пък призова ГЕРБ да преосмислят предложенията си за промяна в налога за колите. „Ако този бюджет не е каца с мед, то той е една голяма делва с мед. И на този кюп с мед вие сипвате две лъжички катран. Защо? За няколко милиона лева повече!“, разгневи се той от трибуната.
Новите данъчни правила ще засегнат значителна част от собствениците на автомобили. Според данните регистрираните у нас превозни средства са над 3,6 милиона. От тях на възраст до 5 години са едва около 168 000, а колите над 20-годишна възраст са 1,5 милиона.
Що се касае до имотите, най-значимата поправка касае данъчното облекчение от 50% за основен имот – тя отпада. Причината е ниската данъчна събираемост. От анализите за финансовото състояние на общините, които финансовото министерство е направило, става ясно, че те масово събират не повече от 2/3 от местните си данъци и такси. Въпреки че всеки нов собственик на имот е длъжен да го декларира до 3 месеца след придобиването му, както и да плаща данък за него, това масово не се прави. Освен това, информационните системи на общинските данъчни служби не са свързани електронно и това пречи да се провери дали някой не декларира като основно жилище повече от един имот, в различни общини. Повечето местни власти чакат собствениците да ипотекират имот и тогава да им съберат налога, тъй като за ипотеката трябва документ за платен данък. Другият вариант да се събере данък е да се направи сделка с имота или да бъде наследен. Освен това хората, които дават под наем необитаемите си жилища, са длъжни да обявяват това пред НАП и да плащат авансов данък - или те, или наемателите, ако са фирма. Вече не се намалява и плащането на такса "смет" за необитаемо жилище. Предложението да няма отстъпка е, защото много собственици обявяват жилището за необитаемо, а нямало как да се провери дали е така - т.е. дали се ползва ток и вода, което да покаже какво е истинското положение. Не е ясно защо не се ползва НАП в тази насока. Възлага се обаче на Националното сдружение на общините (НСОРБ) заедно с председателя на НСИ да изготвят предложение да се преброят и ползвателите на всички услуги в даден имот – при преброяването през 2021 година.
Беше прието и предложение на "Обединени патриоти" да се облагат с допълнителен данък имоти, които не са "основни" за собственика им и се намират в курорт. Размерът на данъка да се определя от съответния общински съвет, като границите, в които ще варира, са от 0,5 до 0,7% от данъчната оценка на имота в планинските и морските курорти от национално значение и 0,4 до 0,6% за останалите. Данъкът трябва да се събира от собственици на жилища, които не са ги обявили в съответното кметство като "места за настаняване", за които не се плаща наем, и не са регистрирани като туристически обекти по Закона за туризма. Интересна новина е, че за новопостроени сгради няма да се подават данъчни декларации – информацията за определяне на данъка се предоставя от възложителя на строежа по образец, който се определя от министъра на финансите.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
