Продължава тенденцията на увеличаване на средната продължителност на живота. Това показват данните в отчета за 2017 г. за изпълнение на актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в България (2012-2030 г.), която беше приета от правителството. Средната продължителност на предстоящия живот за населението на страната, изчислена за периода 2015 - 2017 г., е 74.8 години и спрямо предходния период (2014 - 2016 г.) се увеличава с 0.1 години. Средната продължителност на живота при мъжете е 71.3 години, докато при жените е със 7 години по-висока - 78.4 години. За жителите в градовете тя е 75.6 години, а за населението в селата – 72.8 години.
По отношение на стандарта и качеството на живот на населението се наблюдават позитивни промени. През 2017 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 5 586 лв. и нараства с 8.1% спрямо 2016 година. За периода 2008 - 2017 г. общият доход средно на лице от домакинство се увеличава близо 1.6 пъти.
През 2017 г. в страната са регистрирани 64 359 родени деца, като от тях 63 955 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 1 029 деца, или с 1.6%. Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 27.0 години през 2016 г. на 27.1 години през 2017 година. През миналата година средният брой живородени деца от една жена е бил 1.56. За сравнение през 2001 г. той е бил 1.24, а през 2016 г. – 1.54.
Данните показват, че детската смъртност намалява. През 2017 г. в страната са починали 408 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 6.4‰. Това е най-ниската регистрирана в страната стойност. През 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14.4‰, през 2005 г. - 10.4‰, а през 2016 г. - 6.5‰.
По данни на НСИ към 31 декември 2017 г. населението на България е 7 050 034 души, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2016 г. населението на страната намалява с 51 825 души, или с 0.7%.
Анализът на правителството идва ден, след като Евростат излезе със следната статитика:
Три български региона са с най-ниска продължителност на живота в Европейския съюз, показват данни от анализ на европейската статистическа служба Евростат за различията в средната продължителност на живота по региони в ЕС през 2016 г.
Своеобразни "рекордьори" по най-ниска продължителност на живота в ЕС са българските региони Северозападен (73,3 години), Югозападен (74,4 години) и Северен Централен (74,4 години), показва европейската статистика. Според анализа средната продължителност на живота в ЕС е била 81 години. В национален мащаб средната продължителност на живота у нас през 2016 година е била 74,9 години, което отново ни поставя в дъното по продължителност на живота в ЕС.
Според данни на НСИ най-висок процент застаряващо население на възраст над 65 години е регистриран в областите Видин (29 на сто), Габрово (28 на сто), Кюстендил и Ловеч - по 26 на сто. Най-нисък е бил делът на възрастното население в София-столица - 17 процента и в област Варна - 18 процента.
Данните на националната статистика показват и значителни деформации във възрастовата структура на населението у нас за 25-годишен период. През 1990 г. населението под трудоспособна възраст е съставлявало 22 процента от всички български граждани, населението в трудоспособна възраст е било 55 процента, а над трудоспособна възраст са били 23 процента от българите.
Само след четвърт век, през 2016 г., структурата на населението се е променила както следва: под трудоспособна възраст - 15 процента, в трудоспособна възраст - 60 процента и над трудоспособна възраст - 25 процента. Тоест, увеличава се броят на българите в пенсионна възраст, но намалява процента на новородените, като гръбнакът на хората, които с труда си биха могли да изкарват блага за нацията, остава почти един и същ.
Според анализа на Евростат регионите в ЕС с най-висока продължителност на живота са позиционирани главно в Испания и Италия, докато по-голямата част от регионите с относително ниска продължителност на живота са предимно в източните региони на ЕС.