Изследване на „Активни потребители“ показа, че немалка част от замразените риби на пазара у нас съдържат тежки метали в стойности близки или дори надхвърлящи нормата. Това стана ясно в рубриката „Чети етикета“ на bTV.
Изследването включва 12 марки замразена вносна риба от най-купуваните видове на пазара, разказа авторът му д-р Сергей Иванов от Центъра по биология на храните.
В цаца от Балтийско море са открити олово, кадмий и живак, като оловото е над нормата, т.е. тя е категорично негодна за консумация и е опасна.
В още няколко проби, включително в същата цаца, има стойности на кадмий и живак близки до нормите.
Консумацията на такава риба няма да доведе директно до проблем за здравето, но определено няма място на пазара, каза Иванов.
Установени са още скумрия от Атлантическия и Тихия океан с високи стойности на олово, близки до нормата, хек от Западния Атлантически океан с близки до лимита стойности на олово, както и две проби с изтекъл срок на годност.
Това е първото в България официално публикувано такова изследване, посочи Иванов.
Досега Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) нито веднъж не е хващала тежки метали в рибата, а това означава слаб контрол от страна на агенцията.
Според Иванов трябва да има програма за мониторинг на тежките метали в рибата, тъй като замразената риба е сравнително слаб риск, но това не означава, че той трябва да се игнорира.
По Европейската система за бързо оповестяване има 5400 сигнала за опасности в риба от 2000 –та година насам.
Повече от 25% (1410) от тях са свързани с наличието на тежки метали в риба, 780 – са за патогенни микроорганизми, а 560 – за паразити.
Става въпрос основно за три тежки метала – живак, кадмий и олово, като живакът е най-голямата опасност, той е и много токсичен, посочи Иванов.
Тежките метали са най-често срещания замърсител в рибата, а също и именно в рибата, от всички храни, най-често се срещат тежки метали, каза още той.
Металите се съдържат в естествено разтворено състояние в световния океан, във вътрешните водоеми, но се смята, че за последните два века средната им концентрация е нараснала около три пъти заради човешката дейност – минно дело, индустрия, земеделие, транспорт.
Д-р Йордан Господинов, изпълнителният директор на Асоциацията на производителите на рибни продукти, контрира, че бизнесът не може да се съгласи с твърденията в изследването на „Активни потребители“, защото „твърде много грешки има в него, разминават се имена на видове риби, разминават се твърденията на господина с показаните резултати“.
Господинов посочи, че „от 12 видя риби всички са под нормата с изключение на един вид балтийски шпроти, които са обявени за цаца. В Балтийско море цаца няма. Веднъж се говори за отравяне, после за натравяне – това е елементарна терминология, която бяха длъжни да я знаят. От 12 проби 11 са под нормата по изискванията на регламента. Нормално е, всичко в природата се отлага – и във водата, и в почвата, и т. н. Ние продаваме в Западна Европа, в Азия и сме подложени на постоянен контрол, ако предлагахме заразена риба, нямаше кой да ни позволи да продаваме, посочи той.
„Нашето изследване показа, че на този етап 8%, т.е. 1 от 12 проби, не съответства. Тази проба е опасна и категорично не трябва да се консумира тази риба“, категоричен е Иванов.
„Ако резултатите са такива, има си официален контрол, прокуратура, хайде БАБХ да влезе в своята роля“, отвърна Господинов. Източник: bTV
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
