Днес се навършват 30 г. от извънземния скок на Стефка Костадинова, който й донесе златен медал в Рим и недокоснат от никоя друга състезателка във високия скок рекорд.
Световното първенство през 1987 г. остава паметно в историята на леката атлетика, а в съзнанието на всеки, който го е гледал у нас - незабравимо.
Стефка Костадинова отива на Световното първенство през 1987 г. като 22-годишен претендент за титлата, но в невероятна конкуренция във високия скок.
Рускинята Тамара Бикова подобрява световния рекорд три пъти в началото на 80-те (203, 204, 205 см), но през 1984 г. е ред на България да се намеси сериозно в дисциплината.
Людмила Андонова скача 207 см в Берлин и става №1. На 25 май 1986 г., едва навършила 20, Стефка преодолява същата височина, а 6 дни по-късно събаря рекорда с 208 сантиметра в София.
Притежателка на световния рекорд съвсем млада, но целите вече са далеч по-големи. Или - високи - както подобава на дисциплината.
Преди Световното първенство в Рим през 1987 г. е ясно - българката Людмила и рускинята Бикова ще са големите конкурентки.
Андонова обаче не успява, отпада рано с едва 186 см. Друга българка - Светлана Исаева-Лесева стига до 193 см във финала, но това и отрежда едва седмо място. И все пак - забележително е как в 12-те финалистки има три представителки на родината!
Постепенно конкурентките в много силната компания окапват една по една, за да останат над 200 сантиметра само две - Стефка Костадинова и Тамара Бикова.
Силвия Коста от Куба не успява да скочи повече от 196 см, колкото се оказва таванът и на Лариса Косицина (СССР) и Хайке Редетцки (ФРГ). На 199 см спира Сузане Байер от ГДР, считана за скрит фаворит. Тя бута летвата и отчаяно гледа как тя се заклаща и пада - това е краят за нея.
Светът вперва очи в Стефка и Тамара. Двете преодоляват 202 см и битката се очертава да е безмилостна.
Стадионът в Рим обаче е раздвоен. Чака се бягането на Бен Джонсън на 100 м, а канадецът е готов да чупи рекорди и това е голямата атракция. За феновете по трибуните поне.
В България всички чакат кадрите от сектора за скока на височина. Стефка два пъти не успява на 204 см, докато Бикова ги е преодоляла от първи опит. Драма - ако се провали и в третия, Костадинова остава втора. Успява и летвата отива два сантиметра нагоре.
И до днес незабравимите кадри на високата и слаба българка с перчем, който отмята някак нервно, преди да тръгне към летвата, вълнуват сякаш отново сме свидетели на лудото състезание.
Пловдивчанката скача 206 см от втори опит, а Бикова е с два фаула. И за да спечели златото трябва да преодолее по-голяма височина, такъв е регламентът. Но 208 се оказва непреодолим връх. И Костадинова е световен шампион!
Минутите, в които българката решава да скача за световен рекорд, остават в сянката и оглушителния шум на стадиона. Бен Джонсън е разбил всички с умопомрачителен световен рекорд в спринта и е взел славата за себе си.
В това време нагласят летвата на 209 сантиметра и момичето с перчема, който този път не отмята преди засилката, се готви да напише история. Да прелети над света. Прави го от втори опит. 209 сантиметра!
Секундите след това също са паметни - летвата се поколебава дали да падне, заклаща се... но се задържа. Вероятно енергията на цяла една страна я спира да се отлепи от поставката!
Минаха 30 години. Рекордът на Бен Джонсън отдавна е в историята. Както и много, много други в атлетиката, подобрени за този период по 2,3 че и повече пъти.
Не и римският подвиг на Стефка. Тя остава жената, скочила най-високо в историята. В следващото десетилетие тя командваше в тази ужасно трудна и пълна със силни състезателки дисциплина.
Спечели още една титла на открито (1995 г., при Световни първенства през 4 г.), пет златни медала на планетата в зала, както и най-голямата награда за един спортист - взе Олимпийската титла в Атланта през 1996 г.
В епохата на уникални атлети като Сергей Бубка, Карл Люис и т.н., Стефка Костадинова бе категорично едно от марковите лица на спорта по света.
Днес рекордът и отново е застрашен, но той е бил винаги в тази ситуация за тези три десетилетия.
Най-близо стигна хърватката Бланка Влашич, която през август 2009-а скочи 208 сантиметра. Влашич спечели две световни титли, но така и не успя да надмине тези 209 сантиметра, оставени като стандарт от българската суперзвезда.
Амбициозната скачачка от Сплит остава втора във вечната ранглиста, но вече е на 33 години. Не мисли за отказване, но резултатите и в последните сезони са далеч от рекорда. Влашич иска да се пробва и догодина, но за титли - едва ли има сили вече да гони 209. Не успя в разцвета на кариерата си.
Заплахата днес идва от Мария Кучина, или както е известна от това лято - Мария Ласицкене. След като се омъжи за популярен спортен журналист с балтийска фамилия, руската скачачка я прие.
Това бе и част от "камуфлажа", след като Маша бе един от атлетите на Русия, поискали да се състезават без флаг и родина в разгара на допинг скандала от 2015-а и 2016 г.
И днес тя скача като представител на АНА (Оторизирани неутрални атлети в превод). Лейтенантът от руската армия и състезател на ЦСКА (Москва) тепърва влиза в най-силните си години, защото е само на 24.
Но през юли преодоля 206 сантиметра и не е далеч от деня, в който ще атакува рекорда. Само през 2017 г. Ласицкене скочи общо 9 пъти над 2-та метра. Очевидна заплаха с потенциала си и амбицията да надмине най-добрата в историята.
Дали ще се случи - времето ще реши. Докато (и ако) дойде такъв момент, никоя жена не е летяла по-високо от Стефка Костадинова. Източник: dir.bg
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
