Възнесение Господне, Възнесение Христово или Спасовден е християнски празник. Той празнува момента, когато Иисус Христос се възкачва на небето. Празникът е 40 дни след Възкресението, винаги се пада в четвъртък – 39 дни след първия ден на Великден. Имен ден за Спас и Стас.
Според християнските вярвания, след смъртта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство. На 40-тия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възкачва на небето (Евангелия от Лука 24, 50-53; от Марко 16, 19), което се смята за край на Христовия път на земята. Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.
На български празникът се казва и „Спасовден“, дума, която етимологически произлиза от „спасение“.
Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. В някои традиционни католически държави, например във Франция, Възнесение Господне е официален празник и почивен ден.
В народните вярвания, нощта срещу Спасовден е лечебна и болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар за русалките-лечителки.
„Тѐ ти, булка, Спасовден!“ е израз, широко разпространен от българския фолклор.
Спасовден е денят в който Христос се възнесъл на небето и се чества на 40-ия ден след Великден. Обичайно изразът се разбира и изобразява в българския фолклор като еротична сцена. Първото фолклорно изображение съдържащо еротично послание по темата е старобългарска рисунка – графит от Преслав.
Обичайно изразът „Тѐ ти, булка, Спасовден!“ се използва, когато нещо (някакво събитие) се е случило внезапно и изненадващо, когато човек най-малко очаква.
Според народните вярвания, само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Жената, която няма деца трябва да преспи тогава под растението росен, което се смята за самодивско цвете. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват и т.н. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние. Всъщност това е един деликатен начин за регулиране на популацията в довъзрожденското общество. Защото не винаги причината за безплодието е в жената. Много разказчета се свързват с този ден. Повечето от тях водят до идеята, че на Спасов ден може да се изневери и се свързват с мераклията мъж, който няма търпение и затова казва „Те ти булка Спасовден!“. Тоест, днес може.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
