Към края на 2016 г. приблизителната численост на българските студенти в чужбина е около 30 000 души
По официални данни най-висок е броят на студентите ни в Германия – 7 326 (за учебната 2015-2016 г.), следвани от Великобритания – 6 355 души (при 3 395 през 2009-2010 учебна година), Франция – 1 318, Холандия - около 1 600, Испания - около 800, в Италия - 1 000, САЩ - 1 171. Противоречиви са данните за броя на българските студенти в Австрия. По мнение на ДАБЧ, техният брой е не по-малък от 4 000 души, от които половината следват във Виена.
Проблемът с липсата на информация за броя на младите български професионалисти, завършили висше образование в чужбина и започнали кариерното си развитие в родината, е разглеждан на заседание на парламентарната Комисия по политиките към българските общности в чужбина през м. октомври 2016 г. Нито една от представените на заседанието институции, сред които МОН, МТСП и ДАБЧ, не разполага с такава информация.
Сметната палата извърши одит на изпълнение „Мониторинг на реализацията и миграцията на завършилите висше образование“ за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2015 г.
Основният извод от одита е:
Извършваният мониторинг на реализацията и миграцията на завършилите висше образование не е ефективен предвид: необходимостта от подобряване на системите за проследяване на реализацията на ниво висши училища; липсата на единна национална политика за управление на миграцията на висококвалифицираните кадри, на възложени функции за събиране и анализиране на информация за тези процеси на национално ниво и на изградени системи за мониторинг на миграционните процеси на ниво компетентни органи и на национално ниво.
Значителна ефективност е постигната при наблюдението на реализацията на завършилите висше образование на национално ниво, чрез изграждането на Рейтинговата система на висшите училища, въпреки ограниченията, с които тя се характеризира.
Направени са следните констатации и изводи:
Необходимостта от събиране на информация за реализацията на завършилите висшисти е посочена в редица документи на европейско и национално ниво. Няма обаче предвиден ред и отговорности по събиране, систематизиране, анализ и оценка на информация за реализацията на завършилите висше образование.
Висшите училища проследяват реализацията на студентите след дипломиране, но събраната информация не винаги е достатъчно надеждна, навременна и изчерпателна. Методите за събирането й са често субективни.
Рейтинговата система на висшите училища – надеждна, но не достатъчно популяризирана сред учениците
Рейтинговата система на висшите училища в България осигурява надеждна, базирана на данни от обективни централизирани източници информация за реализацията на завършилите през последните пет години.
Данните от нея се използват за диференциране на финансирането на държавните висши училища. Обвързването на приема с реализацията на завършилите и с резултатите от прогнозите за търсенето и предлагането на труд в България започва да се прилага от 2016 г.
При акредитацията на висшите училища Националната агенция за оценяване и акредитация не използва данните от Рейтинговата система, а информация от висшите училища с недостатъчна надеждност.
Една от целите на рейтинговата система е да подпомага учениците да направят информиран избор за бъдещата си реализация. От анкетираните по време на одита над 9 хиляди ученици от 11 и 12 клас, 70 на сто заявяват, че не са запознати със съществуването на системата, а едва 13 на сто са посочили, че са я използвали. От Министерството на образованието и науката (МОН), регионалните управления на образованието и директорите на училищата не са предприети ефективни мерки за нейното популяризиране.
Липсват надеждни системи за проследяване на миграцията на завършилите висше образование
Рейтинговата система не отчита реализиралите се в чужбина висшисти, чуждестранните лица, завършили у нас, безработните, нерегистрирани в дирекции „Бюро по труда“, както и заетите в сивата икономика.
Висококвалифицираните български емигранти, лицата с български произход и чужденците, завършили български висши училища, не се наблюдават. Например, при извършваните от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) анализи на политика на пазара на труда не се наблюдават завърналите се от чужбина висококвалифицирани българи. Министерството на образованието и науката и Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) не наблюдават приетите по специален ред в българските висши училища лица с български произход и тяхната реализация.
Цялостен анализ на трудово-миграционните потоци сред завършилите висше образование от и към България не е извършван
Европейският парламент и Европейската комисия акцентират върху сериозността на проблемите, които небалансираната мобилност и „изтичането на мозъци“ създават на част от държавите членки. Те подчертават необходимостта от справяне с проблема на национално равнище и на равнище Европейски съюз.
Над 29 институции в България разполагат с информация, относима към трудовата миграция на висшистите
По данни на Министерството на вътрешните работи и Агенцията по заетостта, 11 554 българи с висше образование са се реализирали в чужбина от 01.01.2011 г. до 30.09.2016 г., а достъп до трудовия пазар в България са получили 1 970 висококвалифицирани чужди граждани.
От юни 2013 г. до края на 2015 г. са издадени 60 585 удостоверения APOSTILLE върху различни образователни документи в системата на висшето образование, но поради нефункционалността на регистъра не се знае колко от тях са издадени на дипломи за завършено висше образование.
От началото на 2011 г. до средата на 2016 г. е признато образованието на 2 677 лица, завършили университети в чужбина. Реализацията на тези лица не се наблюдава.
В периода 01.01.2010 г. - 31.12.2015 г. са издадени 8 405 удостоверения за придобита професионална квалификация в България, с цел упражняване на регулирана професия в чужбина - тези данни не са официални, а са представени от органите по признаване на квалификация на одиторите по време на изпълнение на одита. Сред тях най-голям е броят на медицинските специалисти – 7 245. Издадени са 764 удостоверения за придобита професионална квалификация в чужбина, с цел упражняване на регулирана професия в България, като основната част от тях – 550, също са медицински специалисти. Съпоставянето на броя на тези медици (7 245) с броя на завършилите медицинските университети за същия период (22 480) показва сериозният дисбаланс, който този процес предизвиква на пазара на труда. Планиращите да напуснат страната медици представляват приблизително една трета от завършилите.
По данни на 13 висши училища, 2 314 техни възпитаници са се реализирали в чужбина за периода 2013 г. - 2015 г.
Към края на 2016 г. приблизителната численост на българските студенти в чужбина е около 30 000 души
По официални данни най-висок е броят на студентите ни в Германия – 7 326 (за учебната 2015-2016 г.), следвани от Великобритания – 6 355 души (при 3 395 през 2009-2010 учебна година), Франция – 1 318, Холандия - около 1 600, Испания - около 800, в Италия - 1 000, САЩ - 1 171. Противоречиви са данните за броя на българските студенти в Австрия. По мнение на ДАБЧ, техният брой е не по-малък от 4 000 души, от които половината следват във Виена.
Проблемът с липсата на информация за броя на младите български професионалисти, завършили висше образование в чужбина и започнали кариерното си развитие в родината, е разглеждан на заседание на парламентарната Комисия по политиките към българските общности в чужбина през м. октомври 2016 г. Нито една от представените на заседанието институции, сред които МОН, МТСП и ДАБЧ, не разполага с такава информация.
Съпоставка между най-търсените професионални направления и тези с най-висок дял на приложение на придобитото висше образование
Топ 10 ръст в броя на студенти (2013-2016)
Топ 10 приложение на образованието (2013-2015)
1. Медицина (47%)
1. Военно дело (99%)
2. Военно дело (46%)
2. Фармация (95%)
3. Здравни грижи (32%)
3. Медицина (95%)
4. Театрално и филмово изкуство (28%)
4. Стоматология (93%)
5. Стоматология (27%)
5. Теория и управление на образованието (78%)
6. Растителна защита (25%)
6. Обществено здраве (77%)
7. Национална сигурност (24%)
7. Здравни грижи (75%)
8. Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми (23%)
8. Ветеринарна медицина (73%)
9. Ветеринарна медицина (22%)
9. Педагогика (72%)
10. Педагогика (11%)
10. Право (68%)
Източник: Данни от модул Сравнения на Рейтинговата система на висшите училища
Темп на увеличение/намаление на броя студенти по професионални направления за периода 2013-2016 г.
Професионални направления с най-голям брой студенти 2013-2016 г.
Професионални направления с най-малък брой студенти 2013-2016 г.
1. Икономика (52 069) ▼ 14%
1. Теория на изкуствата (75) ▼ 36%
2. Администрация и управление (23 305) ▼ 16%
2. Теория и управл. на образов. (195) ▲ 3%
3. Педагогика (12 562) ▲ 11%
3. Металургия (312) ▼ 11%
4. Право (10 605) ▼ 8%
4. Материали и материалознание (417) ▼ 35%
5. Медицина (8 798) ▲ 47%
5. Математика (435) ▼ 13%
6. Комуникац. и компютърна техника (9 115) ▼ 3%
6. Религия и теология (505) ▼ 28%
7. Информатика и компютърни науки (7 720) ▲ 6%
7. Философия (811) ▼ 17%
8. Ел.техника, ел.троника и автоматика (7 629) ▼ 9%
8. Физически науки (894) ▼ 5%
9 Педагогика на обучението по … (7 625) ▼ 16%
9. Военно дело (1 003) ▲ 46%
10. Арх-тура, строителство и геодезия (7 495) ▼ 15%
10. Химически науки (1 019) ▼ 22%
Брой студенти във всички 52 професионални направления 2013-2016 г.: ▼ 6%
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
