Средната работна заплата е нараснала от 878 лв. през 2015 г. до 962 лв. по предварителни данни за 2016 г. Основен принос за това има частният сектор, при който средната работна заплата се увеличи по-бързо (с 10.5%) и от 863 лв. през 2015 г. достигна 954 лв. през 2016 г., докато общественият сектор регистрира по-нисък ръст (от 6.4%) и размер от 985 лв. през изминалата година, при ниво от 926 лв. през предходната 2015 г. Това заяви директорът на Института за социални и синдикални изследвания Любен Томев при представянето на част от изводите в Годишния доклад по доходите на КНСБ.
Процесът на сближаване на работните заплати в двата сектора се дължи, от една страна – на ограничителната политика на правителството по отношение ръста на заплатите в обществения сектор, но от друга – и на силната конкуренция, на която бе поставен частният сектор в България от общия европейски трудов пазар. Под този натиск и при дефицита на работна сила (особено на квалифицирана) той бе принуден да реагира с адекватно пазарно поведение и да увеличи заплатите. При това трябва да се има предвид, че преструктурирането в заетостта продължи и през 2016 г., като броят на наетите в частния сектор нарастна с над 15 хил. души (или с 0.9%), докато заетостта в обществения сектор се сви с над 6 хил. души (минус 1.2%), сочат данните на института.
В отраслов разрез по-голям ръст в заплащането на труда през 2016 г. отбелязват ниско платените отрасли, като напр. „Преработваща промишленост” (11.2%), „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” (14.2%), „Хотелиерство и ресторантьорство” (12.3%). Някои от водещите като равнище на средна работна заплата отрасли регистрират значително по-слаби ръстове – „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” (2.2%), „Добивна промишленост” (2.1%), „Финансови и застрахователни дейности” (5.1%). Силно се откроява едно изключение - секторът „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения”, който е лидер в заплащането на труда, бележи и сравнително висок ръст от 10.4% през изминалата година. Сектори с традиционно силно синдикално присъствие показват значителни различия в динамиката на нарастване на работните заплати – „Транспорт, складиране и пощи” (9.0%) „Държавно управление” (8.6%), „Образование” (5.9%), „Хуманно здравеопазване и социална работа” (10.5%), заяви Любен Томев.
Според ИССИ отрасъл „Строителство” продължава негативната тенденция след 2008 г., където броят на наетите намалява общо с 52%, загубени бяха близо 125 хил. работни места. Динамично развитие отбелязват редица икономически дейности от сферата на услугите, като „Хотелиерство”, „Застраховане и презастраховане”, „Юридически и счетоводни услуги”. Но истински бум в заетостта с постоянен тренд през последните 5 години регистрират „Дейности в областта на информационните технологии” (кумулативен ръст на наетите с 56.2% през 2016 г. спрямо 2011 г.) и „Информационни услуги” (със 73.3%), като в същото време се увеличава и заплащането на труда в тях – съответно с 44.7 и 30.4% за аналогичния период.
В горния диапазон на заплащане на труда – със средни заплати над 1.2 пъти от средната за страната са 26 икономически дейности. Водещите „топ 5” в този диапазон за 2016 г. са – „Информационни технологии” (3002 лв.), „Въздушен транспорт” (2807 лв.), „Застраховане, презастраховане и допълнително пенсионно осигуряване” (2072 лв.) „Финансови услуги” (1717 лв.) и „Информационни услуги” (1695 лв.).
Като „ниско платени работници” (със заплати под 67% от средната за страната) могат да бъдат определени работещите в:
Рибно стопанство (542 лв.);
Производство на облекло (595 лв.)
Кожарска и кожухарска промишленост (547 лв.);
Производство на дървен материал (574 лв.);
Производство на мебели (615 лв.);
Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води (553 лв.);
Ресторантьорство (518 лв.);
Ветеринарно-медицинска дейност (584 лв.)
Дейности по охрана и разследване (549 лв.)
Дейности по обслужване на сгради и озеленяване (560 лв.);
Медико-социални грижи с настаняване (615 лв.);
Социална работа без настаняване (605 лв.);
Ремонт на компютърна техника, на лични и домакински вещи (644 лв.);
Други персонални услуги (553 лв.).
Общо в тях през 2016 г. са били наети 329 728 души, или 15.8% от всички наети лица по трудово или служебно правоотношение.
В регионален разрез се наблюдават твърде значими различия в равнището на заплащане на труда и в динамиката на повишаване на средната работна заплата, сочат още данните на ИССИ.
Най-високи средни равнища на заплатите се регистрират в София – столица (1302 лв.), Стара Загора (940 лв.), Варна (923 лв.), Враца (904 лв.) и София – област (893 лв.). Като правило големите областни центрове формират и по-високи нива на заплащане, но изключения има и в двете посоки – Русе изостава значително от топ-листата на високите средни работни заплати, докато Враца е на четвърта позиция в нея. Важен фактор, който влияе върху размера на средната работна заплата по области, е наличието на сруктуроопределящи фирми и предприятия в тях с нива на заплащане далеч над средното за страната (примерно АЕЦ „Козлодуй” в област Враца).
Темповете на нарастване на средната работна заплата по области за 2016 г. варират от 1.9% за София - област до 14.9% за Хасково. Прави впечатление, че области със сравнително ниска средна работна заплата са сред водещите по темп на нарастване на заплатите – Видин, Ловеч, Монтана, Велико Търново, Разград, Добрич, Търговище, Перник, Благоевград, Кърджали. Това ги приближава до средната работна заплата за страната с около 1-2 п.п.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
