Дупница и дупничани бяха сами в продължение на седмица в протестите срещу пагубното управление на БСП през 1997 г. Само, защото ние издържахме с воля и кураж, дадохме сила на цяла България да въстане. И както от Йерусалим тръгва свещеният огън за Великден, така от Дупншките барикади тръгна огъня на протестите. Ако ние не бяхме издържали, България нямаше да се събуди. Това каза Георги Гиздов, най-дейният участник в събитията от жестоката Виденова зима, днес, 20 г. след историческите събития, сложили край на политическата и невиждана социална криза в страната.
 |
 |
Малцина на фона на многохилядните шествия и протести в Дупница, се събраха днес да почетат 20-годишнината от Барикадите. Побелели, поостарели, но все още носещи бойния дух в себе си, участниците в събитията направиха равносметката: Дупница показа невероятен дух, дупничани дадоха тласък за промените и най-важното – поставиха началото на евроатлантическият път на България.
И въпреки опитите за подмяна на паметта, истината е една – дупничани са първите, намерили кураж да въстанат и сила да издържат в невероятен студ и под полицейски натиск, да издържат без подкрепа отвън - дори и от другите единствени сини градове тогава (6-7 града), включително София.
И името на същата тази памет обаче да не забравяме, че не всички дупничани подкрепяха протестите, макар огромната част да бяха по улиците и на барикадите. Имаше и такива на ръководни постове, които издаваха забрани за участие в протестите и дори заплашваха с уволнения, тези които нарушат заповедите.
Да не забравяме, че имаше и такива, които осмиваха, сочеха с пръст и обвиняваха протестиращите в какви ли не грехове. И докато едните мръзнеха по барикадите, другите готвеха саморазправа, ако промените не бъдат извоювани.
И в името на същата тази истина да не забравяме, че имаше и хора на Барикадите, които там изглеждаха водачи, а по кафенетата на „Николаевска” громяха ентусиазма за промяна.
Но достойните не се огънаха от нищо, дори и при идването на съобщението, че окръжният прокурор е издал заповед за използване на тежко въоръжение срещу протестиращите.
 |
 |
В страшните часове на очакване дали ще последват репресии и бунтът ще бъде потопен в кръв, най-после София и Пловдив се надигнаха – Дупница вече не беше сама, постигната беше първата цел. Протестиращи започнаха да блокират пътища в цялата страна, хиляди излязоха на шествия и стачки.
София и Пловдив се поклониха пред Дупница още в онези страшни дни - към Барикадите дойдоха автобуси със студенти от столицата и пловдивчани с байраци на СДС и ВМРО.
А на 4 февруари дойде чаканата новина - Николай Добрев, вътрешен министър от правителството в оставка на Жан Виденов, който бе натоварен да формира ново правителство на БСП, върна мандата на президента Петър Стоянов.
И Дупница ликуваше, бе постигната втората цел - край на унищожителното управление на БСП. В името на паметта – служебното правителство на столичния кмет София Стефан Софиянски, назначено от президента Петър Стоянов, овладя инфлацията за броени дни.
А на последвалия голям митинг в София дупничани бяха посрещани като герои, каквито и бяха.
И така, 20 г. по-късно част от героите се събраха, за да си припомнят събитията, да направя равносметка, но и да напомнят, че свободата и правдата се отстояват всеки ден.
На емблематичното място край жк релсите и главния път Е-79 днес отново гореше огън, но за разлика от 1997 г. не беше толкова студено, а и присъстващите имаше с какво да се подкрепят –
кметът на Сапарева баня Калин Гелев и бившият общински съветник от курортната община Марта Желязкова се появиха с вити баници и кифлички с шоколад.
„Тогава бяхме с вас. Аз бях тук всеки ден, от началото до края. Тогава искаха да ни унищожат. Собственото ни правителство искаше да унищожи българите. Нямаше дори хляб”, каза Гелев.
„За съжаление това е бяло петно, история, която е далечна и неразбираема за младите. Не трябва да позволим ужасът, но и достойният бунт да бъдат забравени”, каза и Марта Желязкова.
Председателят на ОбС-Дупница и сдружението "Духът на Дупница" Ивайло Константинов получи овации за иницииране на идеята за обособяване на място и издигането на символ на Дупнишките барикади. До момента сдружението разполага с около 14 000 лв., като 10 000 лв. са дарени от Константинов.
 |
"Колко малко са младите хора тук. Няма ги, защото не са в България, не са в Дупница, а това не е по-малко страшно от кризата преди 20 г. Трябва да работим така, че младите да остават тук и да се завърнат", каза той.
Сред присъстващите бяха и Стойчо Кацаров, Михаил Панчев, д-р Станислава Скринска, Тодорка Савова, Манол Манолов, д-р Васил Бачев, Стоян Шушков, Костадин Костадинов, Реймонд Коларов, Адриана Велева и др.
В името на същата онази памет, спомената по-горе обаче никой от изказалите се не припомни дори името на тогавашния кмет на Дупница д-р Панчо Панайотов, който има основна роля в организирането на протестите, но по-важното – запазването на мира в града в онези смутни и страшни дни.
Работен график е причината той да не присъства на днешното честване.
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
