Крепостта "Кулата" се намира на хълма на десния бряг на р. Джерман, гр. Дупница над тунела на главен път Е – 79.
Най-ранните следи от човешкото присъствие на билото на хълма се отнасят към късния халколит (втора половина на V хилядолетие пр. Хр.). При разкопките са открити фрагмент от антропоморфно и зооморфно изображение.
През ранната бронзова епоха отново е засвидетелствана активност само върху билото на хълма. Открити са също следи от обитаване и през I хилядолетие пр. Хр. Керамиката с типична за този период украса свидетелства за наличието на структури отнасящи се към ранножелязната и късножелязната епохи.
През късната античност / ІV – VІ в./ на хълма е била изградена византийска крепост със стени на калова и хоросанова спойка, с две кули, два входа и потерна. Входовете са разположени на труднодостъпни места, близо до ската.
В северозападната част беше открито хранилище с 10 питоса, вкопани в скала до крепостната стена, във вътрешната част на крепостта. До него бяха открити основи на кула със стопанско помещение в приземния етаж.
В източния сектор бяха разкрити основи на още една кула, от която се открива широк изглед към Драгойна могила и Горно поле на Дупнишката покрайнина, където е минавал пътя Пауталия-Германея през античната епоха.
Крепостните стени обграждат площ от приблизително 3,5 дка.
През втората половина на VІ век крепостта е изоставена и опожарена.
През 1993г. във връзка със строителство на паметник на загиналите във войните 1912-1918г., бяха разкрити основите на средновековна кула /ХІ-ХІІв./, която се намира по средата на хълма и обяснява името на местността – „КУЛАТА”.
Тя представлява почти квадратна в плана си сграда с размери 8х7,60м., с дебелина на стените 1,30 – 1,40м.на калова спойка, ъглите на която сочат четирите посоки. В книгата си “Спомени из робското минало на гр. Дупница”(изд. 1924г.), местния краевед Никола Лазарков /1858-1930/ съобщава за “бурчове”: “…Тая над “кулата” е била отгоре на самия връх. Нещо като крепост, и е отдавна развалена, защото и Дедами не я е запомнил...”
През ХІІ век кулата е изоставена и живота на хълма е прекъснат... до наши дни. Легендата за отбрана на крепостта и нейното разрушаване „из корен” от войските на Лала Шахин в края на ХІV век – остава само легенда.
Проучените гробове, печат за обредни хлябове, част от метален кръст и каменна икона – миниатюра, показват християнската принадлежност на населението на крепостта и в периода на късната античност и в периода ХІ – ХІІ век.
Разкопките разкриха важна за историята на региона крепост на значимите пътища от древността: Сердика – Тесалоники и Пауталия – Германея – Филипопол и сочат крепостта „Кулата” като един от най – ценните паметници от културно-историческото наследство за региона.
Археологическите проучвания на обект „ Кулата” са провеждани в продължение на шест сезона – 1993г., 1995г., и след прекъсване са подновени от 2009г до 2012г. от екип на Исторически музей – Дупница Славянка Николова и Сергей Устинов. Праисторическият пласт в един от секторите е проучен през 2011г. от Петър Лещаков – НАИМ-БАН. Архитектурното и геодезическо заснемане е извършено от Георги Гошев – НАИМ-БАН.