Владимир Димитров - Майстора е роден на 1 февруари 1882 г. в с.Фролош, Кюстендилско. През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. Ранната му младост преминава при тежки материални условия и труд. Сменя няколко професии - известно време работи като бояджийски и ханджийски чирак, вестникопродавач и писар в Окръжния съд. През свободното си време той постоянно рисува портрети на чиновници, адвокати, подсъдими, а също и пейзажи от околностите на града. Така талантът му е забелязан и през 1903 г. Майстора открива първата си изложба в кюстендилското педагогическо училище. Със спечелените пари от продажбите и подпомогнат от свои съграждани, Вл. Димитров заминава за София, където постъпва в Държавното рисувално училище.
Майстора взима участие в Балканските и Първата световна войни като военен художник. Целта на работата била да се създаде художествена хроника, а също по този начин да се развие у нас и жанра на военната живопис. На фронта Вл. Димитров прави първите си графики туш-перо и е един от малкото, който рисува фигурални композиции с убити. Картините му, имащи техническа завършеност, са малко. Малко са и портретите му с “официален” характер. Повечето от тези творби са едновременно графики и живописни етюди, копозиции и пейзажи, но тъкмо защото са така “объркани” те насочват вниманието в различни посоки и впечатляват с красив равномерен щрих.
След войните Майстора се утвърждава като художник, отхвърлящ академизма в изобразителното изкуство. Той е сред най-ярките представители на създаденото през 1919 г. дружество “Родно изкуство”. Неговите представители са водени от идеята да създадат родно по дух изкуство.
В периода 1924-1951 г. Майстора живее и твори в кюстендилското село Шишковци. Там той намира връзката между хората и природата. Картините му са с подчертана иконна структура - образът е възвисен, спокоен, фигурата най-често е централно разположена с лице към зрителя, което внушава контакт с наблюдателя. Характерни за Майстора са стилизацията на националния костюм, хиперболизация на някои символно важни елементи, например очите на девойките или елементите на задния фон. В картините му се долавя ценене на пасивните добродетели. Жената е представена чиста и хармонична, а мъжът е въплъщение на мъдростта.
През годините Майстора посещава редица градове, между които Париж, Лондон, Брюксел, Дрезден, Мюнхен, Виена, Ню Йорк, Истанбул, Сиракуза и Рим. В Италия той се запознава с американския колекционер Джон Крейн, който откупува голяма част от творбите му и го уговаря да му предава всичките си творби в продължение на четири години. Така изкуството на Вл. Димитров напуска Стария континент. Още приживе негови произведения са показвани в Италия, САЩ, Германия, Чехия, Русия, Индия, Китай, Полша, Румъния, Белгия и др. Той става световно известен, а за приноса си към българското изкуство получава редица отличия: Медал за наука и изкуство, орден „Кирил и Методий“ I-ва степен и е удостоен със званието „Народен художник”. От 1944 г. е „Почетен гражданин на град Кюстендил“.
Вл. Димитров - Майстора умира на 29 сепремвери 1960 г. През 1972 г. гробът му е пренесен от София в Шишковци – селото, трайно свързано с живота и творчеството на Майстора, в което и до днес споменът за обичания художник е жив. Къщата, в която е живял, е превърната в музей.
Ето и рисунки на Владимир Димитров – Майстора от художествения фонд на Община Дупница.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
