Дупничанката Анелия Лазарова бе част от организацията на патриотично тридневно пътешествие на ученици и преподаватели от едно от най-големите български училища в Чикаго „Джон Атанасов” до родното място на американския журналист и български национален герой Джанюариъс Макгахан. Благодарение на негови статии и публикации за Априлското въстание, Западът научава за зверствата в поробена България, а английското правителство отказва помощ на Турция в Освободителната война.
 |
Разходката в българската история на американска земя нашите сънародници започват на 13 май. Идеята е на учителя по история от „Джон Атанасов” Стоян Дечев. След като той споделя с Ани, двамата се захващат с подготовката на тридневното пътуване.
„Приех идеята с радост и готовност. Най-трудното в решението беше това, че трябваше ние, двама учители, да поемем пълна отговорност за безопасността на 16-те наши ученици по време на пътуването на американска територия. Но, ние не само реализирахме пътуването, но го направихме с изключителен успех”, разказа за DenNews.bg Анелия Лазарова, която преподава български език и литература в „Джон Атанасов”.
 |
 |
По време на пътуването учителите изнасят уроци за българската история, най-вече освободителните борби, Априлското въстание и Освобождението. Цялото пътуване е заснето във филм по стриктен сценарий, подготвен от Анелия. „На всички места, които посетихме – храмът „Св. Николай”, музея на Македонската патриотична организация във Форт Уейн, Индиана, всички културни паметници в Ню Лексингтън, бяхме посрещнати с невероятно гостоприемство и трепет. В музея във Форт Уейн учениците започнаха издирване на книги и предмети с български надписи. Видяхме музикални плочи, стари речници, читанки, народни носии, исторически карти, знаме от Илинденско-Преображенското въстание”, разказва Ани.
В Ню Лексингтън ги посреща знак: „Ню Лексингтън-родното място на Джанюариъс Макгахан, освободител на България”. „Всички изпитахме невероятен трепет. След това бяхме посрещнати от две американки от фондация „Макгахан”, жените бяха просълзени”, разказва още Анелия. Според нея именно тези места и срещи са „дали плътност” на уроците по история и ужасите на турското робство, изучавани от българчетата в Чикаго.
В последния ден, ученици и учители посетили и гроба на Макгахан. „Денят беше студен, със студен вятър и силен дъжд. Настана суетене, заобличахме дебели якета, мислехме как да предпазим камерата от дъжда. Щом слязохме от двата микробуса обаче силните вятър и дъжд спряха по чудо. Това което остана след бурята беше невероятната свежест на зеленината и току-що измитата плоча на Макгахан-един млад американски журналист с огромна роля в освобождението на българския народ. Нашите ученици рецитираха изстраданите стихове: „От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак”, както и страшни епизоди от „Писма от Ада” на Макгахан. След това поднесохме цветя и отдадохме почит към светлата личност на Макгахан- освободител на България”, разказа още Анелия.
Посещението е заснето от фотографа Дарина Проданова и ще се превърне във филм.
 |
В пътуването освен учителите, Анелия Лазарова и Стоян Дечев, участват и двама членове на МПО „Пирин” – Стефан Коев и Манчо Манчев, които влиза в ролята на шофьори. Ани Янакиева-родител и Дарина Проданова-фотограф и продуцент на филма. 15-те ученици са: Изабела Георгиева, Иван Ганчев, Мартин Запрянов, Памела Димитрова, Даниел Митев, Александър Димитров, Антон Добрев, Ивор Георгиев, Епифани Блангева, Виктория Добрева, Джени Феърчайлд, Надежда Кънчева, Дана Йонова, Изабела Кръстева, Анжела Владимирова и Еми Ангелоу.
Пътуването е осъществено благодарение и на президента и вицепрезидента на МПО „Пирин” - Драгомир Богданов и Станимир Динев, както и на родители на учениците от „Джон Атанасов”.
Макгахан – застъпникът на българската национална кауза
Джанюариъс Макгахан е военен кореспондент на лондонския вестник „Дейли Нюз“ след Априлското въстание (1876) и по време на Руско-турската война (1877 – 1878).
След потушаването на Априлското въстание (1876) извършва неоценима работа в защита на българския народ. Като кореспондент на вестник „Дейли Нюз“ Джанюариъс Макгахан заедно със секретаря на легацията на САЩ и генерален консул в Цариград Юджин Скайлър посещава въстаналите български селища. Установява точния брой на избитите българи, както и на опожарените селища, църкви и манастири. Резултатите от това проучване публикува в дописки и репортажи за зверствата на турците.
 |
Една година по-късно, по време на Руско-турската война е специален военен кореспондент на вестник „Дейли Нюз“ в щаба на действащата руска армия на Балканския полуостров. Изминава с армията целия път на войната.
След като на 28 юли посещава Пловдив, а на 1 и 2 август съответно Пещера и Пазарджик, Макгахан отпътува за Батак, изпращайки впоследствие на своя вестник ярко описание на видяното от него:
„ ...Ние огледахме вътре в църквата, почерняла от изгорялата дървения, но не и разрушена, не и особено пострадала. Сградата бе ниска, с нисък покрив, поддържан от тежки неравномерно разположени сводове, които, доколкото можехме да видим, поглеждайки вътре, бяха с такива тавани, колкото висок човек да стои изправен под тях. Това, което видяхме вътре, бе твърде страшно, ако човек задържеше погледа си. Огромно количество частично обгорели тела лежаха там, техните овъглени и почернели останки, натрупани до половината от разстоянието до тъмния таван, правейки го да изглежда още по нисък и мрачен, тъй като лежащите в процес на гниене тела бяха прекалено страшни за гледане. Човек не би могъл да си представи чак такъв ужас. Всички отвърнахме поглед отвратени и замаяни и се заклатушкахме навън от тази къща на страшната напаст, щастливи да се озовем отново на улицата. Обиколихме селото и видяхме същото нещо отново и отново над сто пъти. Скелети на мъже, с прилепнали към тях дрехи и все още висяща плът, гниещи заедно, глави на жени, чиято коса се въргаляше в прахта, кости на деца и пеленачета, разхвърляни навсякъде. На едно място ни показаха къща, където двадесет души били изгорени заедно; на друго място десетина момичета били изклани до едно, след като се скрили – изобилно свидетелство за което са останалите там кости. Навсякъде – ужас след ужас...“
Макгахан съобщава, че турските войници насила вкарват някои от селяните в църквата, която след това е запалена, а останалите живи са измъчвани, за да кажат къде са скрили ценностите си. Макгахан сочи, че от общо седем хиляди души население оцеляват само две хиляди. По негови изчисления петдесет и осем села в България са били разрушени, пет манастира са изравнени със земята и общо петнадесет хиляди души изклани.
Тези репортажи, публикувани във вестник „Дейли Нюз“ и препечатани от други вестници, предизвикват във Великобритания широка вълна от обществено негодувание срещу Турция. Бенджамин Дизраели, министър-председател на Великобритания, чието правителство подкрепя Османската империя, се опитва да омаловажи кланетата, твърдейки, че българите също имат вина. Тези аргументи са опровергани от последващите репортажи на Макгахан.
Като резултат от публикациите на Макгахан, Уилям Гладстон написва памфлета „Уроци по клане или поведението на Турското правителство във и около България. Българските ужаси и Източния въпрос.“, в който заявява: „ Обръщам се към своите сънародници, от които това зависи в много по-голяма степен, отколкото от който и да било друг народ в Европа, да изискват и настояват пред нашето правителство да промени своята едностранчива позиция и да насочи в съзвучие с европейските държави цялата си енергия към премахването на турското управление в България. Нека турците сложат край на своите безчинства по единствения възможен начин, а именно като сложат край на собственото си присъствие....“
Като резултат от публикациите на Макгахан може да се считат и последвалите дипломатически действия на великите сили: свикването на т. нар. „Посланическа конференция в Цариград“, според декларацията на която султанът на Османската империя трябвало да даде автономия на българите в техните етнически граници, територия, която по-късно, през 1878 г., става известна като „Санстефанска България“, в границите на която не влиза Северна Добруджа, дадена от руснаците на Румъния в замяна на Бесарабия, за да може Русия да има излаз на р. Дунав.
Благодарение на приятелството си с генерал-майор Михаил Скобелев Макгахан придружава първите руски военни части при десанта през река Дунав и навлизането им в България. Отразява всички важни сражения в Руско-турската война (1877 – 1878), включително обсадата на Плевен и защитата на Шипченския проход. Свидетел е на окончателното поражение на турската армия и присъства на подписването на Санстефанския мирен договор.
Дженюариъс Макгахан има намерение след края на войната да отпътува за Берлин, за да отрази мирната конференция между Османската империя и Великите сили, но се разболява от тиф. Умира на 9 юни 1878 г. в Цариград. Погребан е в гръцкото гробище в присъствието на дипломати, военни кореспонденти и генерал-лейтенант Скобелев. Пет години по-късно по нареждане на ген. Филип Шеридан, военен министър по онова време, военният кораб „Паутхатън“ отнася тленните останки на журналиста в Съединените щати. Погребан е в родния си град Ню Лексингтън. През 1978 г. България подарява един бюст-паметник, създаден от скулптора Тодор Първанов, и той е поставен на гроба на Макгахан в Ню Лексингтън (копие е поставено и в Батак). На паметника е изписано: „Макгахан – освободител на България“.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
