Парламентът отмени гласувания вече текст от промените в Изборния кодекс, който не допускаше произвеждането на избори и гласуване по национален референдум в един и същ ден. Остава сегашната разпоредба на закона за референдумите, според която ако в една година има национални избори и национален референдум, те трябва да се произведат на една и съща дата.
Така на практика бе ревизирана поправката, известна като "Слави Трифонов", тъй като разделянето на двата вота бе направено именно заради инициирания от шоумена референдум. Ако текстът не беше отменен, допитването трябваше да се проведе през отпускарския летен сезон. Сега то ще бъде насрочено едновременно с президентския вот тази есен, което му гарантира по-висока избирателна активност и поставя на изпитание способността на партиите, които смятат въпросите на Слави за популистки, да убедят гражданите в своята правота.
Парламентът леко разхлаби и ограниченията за гласуване на българите в чужбина, като коригира пълната забрана за разкриване на избирателни секции извън българските дипломатически и консулски представителства.
Поправките, предприети в отговор на гражданското недоволство и петиции на българи зад граница, бяха приети със 105 гласа "за", 29 "против" и 1 въздържал се.
Забраната за разкриване на секции извън посолствата и консулствата в чужбина остана, но бяха добавени някои изключения. В населените места на държавите членки на Европейския съюз, в които няма дипломатическо или консулско представителство, ще се откриват избирателни секции при наличие на не по-малко от 100 избиратели, подали заявления за гласуване, прие окончателно парламентът.
В страните извън ЕС - като САЩ, Русия, Турция, ще може да се открива само една секция и то само в градовете с над 1 млн. жители, в които няма българско дипломатическо или консулско представителство. За целта пък ще се изискват поне 100 заявления за гласуване, а решението ще се взима от Централната избирателна комисия по предложение на Министерството на външните работи.
Първоначалното намерение за създаване на избирателен район "Чужбина", което бе сред най-смислените в целия пакет от подговените промени, и бе подкрепено в правната комисия, изненадващо отпадна още в първия ден от гласуването на изборните промени в пленарна зала.
Най-силен отпор срещу новите правила дойде от ДПС и ДОСТ – двете партии, които залагат на вота на българските изселници в Турция и на гастарбайтери в чужбина, които невинаги живеят на места с население над 1 милион.
С последно приетите текстове от промените в изборните правила депутатите решиха на президентските избори през 2016 г. машинното гласуване да се въведе в най-малко 500 избирателни секции. На президентските избори през тази година за първи път ще има и експериментално машинно преброяване по правила, приети от ЦИК.
Въведеното задължително гласуване няма да важи за сънародниците ни зад граница, докато не бъде въведено електронното гласуване, което се очаква да стане от 2019 г.
Освен приетото електронно гласуване, парламентът реши и населените места с над 400 души да могат да избират пряко кмет на местни избори. Досега прагът беше 100 души и бе въведен от Изборния кодекс “Манолова“.
Президентът Росен Плевнелиев има 15 дни, за да реши дали да пусне за обнародване поправките в изборния закон или да им наложи вето. ДПС вече се закани да сезира Конституционния съд заради задължителното гласуване.
След петдневни удължени и среднощни заседания, в четвъртък парламентът приключи с окончателното приемане на промените в Изборния кодекс и излезе в 12-дневна ваканция за Великден. източник: mediapool.bg
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
