Православната Християнска Църква посвещава този ден на Лазар, когото Иисус Христос възкресил на четвъртия ден след погребението му в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Според средновековните писания Лазар живял още 30 години в строг пост и въздържание и бил провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.
Нашият народ нарича празника "Лазар", "Лазарица" или "Лазарова събота". В празничния календар той има подвижна дата. Заема винаги съботата една седмица преди Великден. Характеризира се с няколко особено интересни и старинни по своя произход момински обичая - лазаруване, кумичене и боенек.
На самия Лазаровден рано сутринта, пременени в нови и чисти момински носии, закичени с венци и свежи китки по главите, лазарките тръгват на групи по махалата да обикалят селските домове. През цялото време те пеят празнични обредни песни, като изпълняват и своя ритуален танц, наричан най-често "боенек". Стопанката кара лазарките да подскачат високо и да потропват с крака, за да растат високо посевите и да се плодят домашните животни. После тя дарява девойките с яйца, които те събират в кошнички.
В навечерието на прекрасния български празник - Лазаровден уредникът на етнографската къща Желювата къща в Дупница Десислава Атанасова бе гост на един страхотен и буден четвърти клас от СОУ "Св. П.Хилендарски ", с класен ръководител г-жа Анелия Каракашева. Десислава Атанасова разказа на децата за обичаите, традициите и песните, изпълнявани от лазарките. Децата, от своя страна пък, не останаха безучастни в представянето на урока, като се включиха в него със своите знания.