Аз и по-малкия ми брат Eйман седнахме на по чаша чай и гледахме към морето, наслаждавайки се на прекрасния изглед и шума на вълните. Това беше един от онези прекрасни моменти в живота...
Изведнъж, започна стрелба откъм ресторанта, която премина към плажа.Ние всички се изправихме и започнахме да бягаме с изключение на тези, които бяха засегнати от куршумите.
Стрелбата ставаше все по-силна, по-голямата част от хората, които бяха седнали на плажа до ресторанта, паднаха върху пясъка.
Аз не виждах Ейман, защото той избяга, така че започнах да викам за него. Паднах, но някой ми даде ръка, не мога да кажа дали той ме познаваше или не. Той ме придърпа към мястото, където бяха кухнята и тоалетните.
Въпреки че е забранено да се молим в тоалетни, тихо започнах да рецитирам стихове от Корана и хадисите [истории и традиции на живота на Мохамед], молейки се Аллах да ни предпази от тези зли страхливци.
Чудех се дали ще оцелея или ще бъда убита.
Мислите ми бяха в малкия ми брат Ейман. Не бях сигурна дали той е избягал Започнах да викам: „Ейман, Ейман, Ейман”!
Спомних си колко майка ми обичаше Eйман, тъй като той е най-малкото й дете.
Сетих се за това как тя ще реагира на новината за смъртта ни. Eйман не е просто най-малкият, той остана единственият син на майка, след като тя загуби другия преди две години.
Тя все още чувстваше загубата и беше много тъжна.
Аз бях подготвена за най-лошото.
Докато куршумите свистяха, аз мислех за това какво ще се случи с нашето семейство.
Щях да поема вината за смъртта на Ейман, защото моя беше идеята да го доведа в кафето. "Защо го взех със себе си?", питах се отново и отново.
В един момент куршумите пробиха стените на тоалетната и аз видях как кръвта на хора, които като мен се криеха, започна да се излива върху мен.
Нападателите хвърлиха бомби вътре в ресторанта и атаката ставаше все по-силна и по-силна
Чувах виковете на бебета и жени, експлозии и стрелба.
Хората викаха: "LaaIllaaha Illalaah". Това е една фраза, която се използва, когато някой е на прага на смъртта и моли Аллах за прошка.
Техните викове накараха нападателите да разберат, че все още има живи хора, и те увеличиха огъня срещу нас, а ние помолихме всички да си затворят устите и да са безмълвни.
Изведнъж в ресторанта настъпи мрак. Единствената светлина, която виждахме, беше тази от свистящите във въздуха куршуми.
Лежах на пода, с кръв течаща навсякъде около мен. Пострадалите хора лежаха върху мен и аз не можех да кажа и дума.
Предположих, вече че Ейман е мъртъв, и че аз съм на път да умра също. Но тогава надеждата дойде.
Специалните сили от Националната агенция за разузнаване (NISA) бяха пристигнали.
Те стигнаха до прозореца и разбиха част от стената.
Първо, което казаха, бе да излязат ранените и жените. Те обясняваха какво да правим, но ние бяхме все още в шок и не знаехме какво да правим.
Тогава един от екипа на специалните сили, чието лице беше покрито, вдигна ръка и ме помоли да дойда.
Той имаше пистолет в едната ръка, с другата ме хвана, и ме помоли да се движа напред.
Той ме изнесе на ръце от сградата.
Когато излязох отвън, аз проверих тялото си, за да видя дали съм ранена или не.
За щастие бях добре, с изключение на болката по цялото ми тяло от момента, когато бях паднала на пода, и хората бяха стъпвали върху мен, тъй като се втурнаха да бягат.
Бях покрита с парчета от стъкло. Звуците на бомби и стрелба бяха пресни в съзнанието ми.
След това ми казаха, че брат ми Ейман е в безопасност.
Мисля, че дължа живота си на войника, който бе избрал да рискува живота си, за да ни спаси. Нападението все още продължаваше, докато той ни спасяваше, чувахме звуците на бомби и куршуми навсякъде.
Дължа живота си на този войник и ако бях видяла лицето му или знаех името му, щях да се опитам да го намеря, за да мога да му благодаря лично за това, което направи за мен. Отправям своята благодарност към Аллах, и към този войник, който ми помогна да оцелея в атаката.
Войникът беше така любезен, професионален, състрадателен, ангажиран и решен да спаси живота ми.
Аз знам, че неговата мисия е да спасява хората, но моите чувства на благодарност и признателност са толкова дълбоки!
Така че, войнико, ако четете тази статия, знайте, че вие сте смел войник!
Източник: BBC
Превод и редакция: DenNews.bg
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
