Снежи с дядо Виктор.
И три минути в компанията на Снежана Банева са ти предостатъчни, за да разбереш, че няма кой знае какъв смисъл от природо- еко- и прочие организации, че няма никакъв, наистина никакъв смисъл от приказване. Има смисъл от това да си там, на бойното поле, и да правиш това, което трябва. А това, което трябва, е всеки да даде своята частичка в решаването на проблема - дали с изоставени деца, дали с хора с увреждания, дали с бедни, дали с кучета, дали с котки...
Лесно е да даваш акъл, да искаш нещата да се променят, а поведението ти да е на 300-годишна статуя от изложбена зала. Е, не става.
Не става и няма да стане, без да се размърдаш, братче!
 |
 |
| Снежи намира това бебче умиращо от студ и глад на центъра на Дупница точно на Коледа. Сега бебка има дом и обичащи стопани. |
Няма да стане с чакане и дуднене, нито ще стане с плач и сладникава солидарност, няма да стане с опяване и възмущение. Ще стане, когато ти станеш и се размърдаш да промениш малката частица от света, която е твоя отговорност.
Снежи е страшилище. Честно казано, когато се запознахме, малко ме стресна, после ме респектираше. Сега я обичам и се старая да съм достатъчно отговорна и добра, че да споделям пътя й. А пътят й е предимно кален, с много ако, от време на време с повърнато, с кръв и рани, но и с много, но наистина много истинска любов и размахани от щастие и забравена болка опашки. Защото тя е Богинята на кучетата.
„Ти не си човек. Ти не си човек. Ти си... Ти си... Ти си Богинята на кучетата”, това й казват три разплакани и разстроени деца,
когато я виждат да спасява премазано от влака куче зад улица „Крайречна” в Дупница.
 |
| Дениса е спасеното от жп релсите куче. Единият й заден крак е ампутиран. С помощта на AHB-Казанлък тя ще бъде осиновена в Англия. |
А когато Снежана се включва в режим „спаси”, около нея хвърчат светкавиците на Зевс.
През ръцете и сърцето на Снежи са минали много, много кучета – изоставени или родени на улицата, ранени, умиращи, отказали се от живота.
Покрай стотиците кучета Снежи и приятелката й Цвети са лекували и намерили дом на 28 котки. Двете спасяват и 4 малки щъркела, две от птиците и към момента са под грижите на Зелени балкани, но две се починали.
Снежи е превърнала сърцето и дома си в спасителен център за бездомничета, приобщила е към каузата приятели, така че заедно са по-ефективни от всеки приют на издръжка за хиляди и хиляди левове.
От дете винаги е заобиколена от кучета и котки, от 2008 г. започва да участва активно в организации за защита на животните в Италия, където е живяла. „Окончателно се прибрахме в България през 2011 г. и все още не съм наясно с истинската действителност у нас. В Италия бях член на няколко такива организации. Там нещата вървят лесно. Организациите се занимават с набирания на дарения, а държавата е уредила всичко”, казва Снежана и добавя: „След прибирането ни започнах сериозно да спасявам кучета, но направо се поболях. Бездомничетата бяха навсякъде, а всичко започна с кучето Лиса. Тя идваше всяка сутрин да я храня, докато един ден я намерих простреляна с упойваща стреличка да лежи на шосето. Закарахме я в изолатора, а там имаше над 20 малки кученца и така се започна. Преди това вземах по едно куче, лекувах го и му намирах дом, но след Лиса всичко се промени – взех всичките 20 палета от изолатора”.
Опитвала се е да създаде организация, но така и не намира достатъчно сериозни хора.
„Никой не се съгласяваше да приеме дори едно куче, а само на мен звъняха да ги прибирам, да ги лекувам...”
През 2013 г. Снежи се запознава с Цвети Карастоянова и оттогава са неразделни. През 2014 г. се запознава и с Галина Симеонова. Трите се събират, но не в организация, а с приятелство – хора, които не само обичат животните, но и не пестят усилия и средства.
 |
 |
 |
 |
| Аляска, Алиса, Бисквитка и Мишо и Блу вече имат своите семейства. (отгоре надолу) |
Снежана не е от хората, които ще си затворят очите или ще ускорят крачка, за да не видят бедата.
Не само се спира, но моментално пляска най-сърцатата целувка на пострадалото животинче, за да му вдъхне живот, да му даде кураж и да му се представи – аз съм твоят човек, а ти ще живееш. После го вдига на ръце и борбата започва. Никога не се отказва, понякога е на ръба, често не спи, а още по-често плаче, но не се отказва. Най-много сълзи обаче пролива не над раните и в операционните на ветеринарните клиники, а пред компютъра, когато разглежда снимките на щастливо осиновените си деца. Да, деца! Защото животът им е започнал в мига, когато са срещнали Снежана.
Не знае точно колко са спасените от нея кучета, защото в първите години не ги брои, не е осъзнавала колко огромен и безкраен е този проблем.
Само от края на 2014 г. 250 кучета са прибрани и лекувани от нея, а впоследствие - осиновени щастливо.
Да, щастливо, защото от попечителството на Снежи кучетата излизат не на случаен принцип и не на всяка цена - „нашите кучета са за диван, достатъчно са страдали”. Задължително е след това новите семейства да поддържат връзка със Снежи и да дават актуални снимки и информация за кучовците.
Има десетки тежки случаи, не само заради физическите наранявания на животинките, но и заради глупостта, безотговорността и жестокостта на хората.
През изминалата година Снежи получава поредното тревожно обаждане. Случаят е с 80 и няколко годишна жена, която живее сама в село близо до Дупница и събира бездомни животни. Двете се познават, защото преди това Снежи и Цвети са кастрирали и лекували кучетата на старицата.
 |
 |
| Снежи намира Данчо така (горе), а сега той живее и ходи с протеза в Австрия. |
Кучето е премазано, блъснато е нарочно от шофьор на автобус. Въпреки тежките наранявания, то се е влачило почти километър, за да се прибере при стопанката си. Виждайки го, старицата отива при съседи и моли да се обади по телефона, дори ги заплашва, че ако не й помогнат, ще се хвърли в реката. Така на 15-ата минута Снежана е на мястото, а след още толкова двете с Цвети пътуват към клиниката в Благоевград. Пострадалото куче е Данчо (не питайте защо точно Данчо – трудно е, когато всеки ден трябва да даваш нови и нови имена на нови и нови попълнения), едно от бандата песчета на възрастната жена, излекуван преди това от демодекоза (краста). Ветеринарите се хващат за главите – едната предна и едната задна лапа са премазани. Нараняванията са тежки, а най-лошата новина е, че това са десните лапи т.е. от едната страна.
Прогнозите са песимистични, защото ако се наложи ампутация, Данчо няма да може да се възползва от инвалидна количка –
решение за кучета с увредени задни крака, но здрави предни.
Снежана не се плаши от травми, рани и кръв, но при толкова тежки случаи търси и намира помощ от организации. Данчо прекарва в банята на семейството две седмици – между живота и смъртта. Всеки ден Снежи сменя превръзките му, слага му лекарства и му повтаря, че ще живее. Знае, че този път няма да се справи сама, най-вече заради тежкото решение за ампутация и на двете лапи. На помощ идва организация от Казанлък. Там поемат Данчо и вземат решението за ампутацията... Но Данчо не умира на шосето край Дупница. Днес е щастлив и тича с протеза в двора на новото си семейство в Австрия.
Един от най-тежките случаи с най-много кучета е на глутницата от бившия месокомбинат в Дупница. През юни 2013 г. има стотици жалби от хора за това място. „Наистина имаше много кучета. Някои току-що кастрирани. Никога няма да забравя. Излизаха отвсякъде... слепи, гладни, бременни, сакати и много бебета. Имаше много болни от краста, но най-тежкият случай беше едно много старо и напълно сляпо куче, което правеше опит да хапне нещо и ръмжеше, но .... не можеше да се храни. Погалих само две кучета. Навън вече беше тъмно. Кучетата едва не се разкъсаха едно друго. Цяла нощ плаках.Такава огромна тъга не бях изпитвала. Беше ужасно. Имаше около 40 кучета. Но не искам да се връщам назад. Днес след много плач, смърт и борба, всички кучета са кастрирани, 19 са осиновени, а там продължават да живеят Чера, Сивка, Лиса, Кая, Тик, Рошко”, разказва Снежи.
 |
 |
| Еднооката Добринка от Бистрица вече е гражданин на Англия. |
През лятото на 2015-а Снежи и най-добрата й приятелка Цвети не само оцеляват в голямото „наводнение”, но намират домове на над 100 кучета. „В един момент осъзнах, че имаме 100 кучета! 100! Палета, тийнейджъри, млади, зрели, старчета – различни големини. Не можах да се спра, не знаех как ще се справим и дали ще се справим”, казва Снежи.
Та, хора, това е по-голяма бройка от капацитета на всеки приют у нас на държавна или общинска издръжка!
Не само че двете прибират кучета от улиците, но и Снежи вади палета от общинския приют в Дупница. Там трудно малките оцеляват и Богинята на кучетата знае, че тя е единственият им шанс.
„При едно от посещенията се разбрах с доктора да нося храна за бебетата всеки ден, нямаше как да взема и тях. Осъзнавах, че имаме страшно много кучета и в един момент няма да мога да се грижа добре за всички. Да, но на следващия ден намерих две от бебетата мъртви на скарата в клетката. Моментално взех решението и се оказах с още 10 палета в багажника”, разказва Снежи.
Съдбата обича силните. Може да ви се струва изтъркано от премятане из Фейсбук клише, но си е доказана истина. Съдбата се усмихва на двете приятелки. Жена, която живее в покрайнините на Дупница, преотстъпва двора си безплатно за кучовците и това се превръща в основния спасителен център. Но само за здравите. Спасителният център за болните и пострадалите е апартаментът на Снежи. Като с Димо и Димчо, извадени от приюта. Димо е тежко болен, направо увисва в ръцете на Снежи, а прегледът при ветеринар изяснява картинката – двете кученца са с парвовироза. В продължение на две седмици Снежи носи кутретата на ръце до ветеринарния кабинет, а в дома й прекарват няколко месеца. И тук краят е щастлив, и то щастлив с удивителна – и двамата са осиновени в Холандия и са кучета за чудо и приказ!
Мишо и Бисквитка са други бебчета, спасени от Снежи по сигнал за котило под фургон в жк „Бистрица”. Най-големият проблем около двамата сега е това, че новото им семейство не може да произнася избраните от Снежи имена – вече са част от семейство в Люксембург, осиновило и дете от Африка, загубило родителите си при природно бедствие. Двамата дългоушковци от жк „Бистрица” делят игрите с двете момчета и трите породисти кучета на семейството. Другите три песчета от котилото също са осиновени, след като всичките пет кутрета прекарват в апартамента на Снежи пет месеца.
Блу, получил името си заради небесносините си очи, също е от мъниците, спасени от Снежи. След няколко месеца под нейни грижи, днес той е осиновен от семейство в Гоце Делчев.
 |
 |
| Леон. Единственото оцеляло от бебетата на изоставен на улицата ротвайлер сега е щастлив куч в Сапарева баня. |
При спасяването на Леон от жк „Бистрица” не всичко минава кротко. Майка му, изхвърлен на улицата ротвайлер, явно е изгубила доверие към хората и нахапва Снежи,
когато тя се приближава към скривалището на малките. Ужасът обаче е друг – от всички бебета само едно е оцеляло, другите са премръзнали до смърт. Снежана става втора майка на кутрето, храни го с бебешко шише, търка коремчето му, за да се изходи... Днес Леон е достоен за снимка на скрийнсейвър – осиновен е в Сапарева баня.
 |
 |
| Премазаното петънце Надето. Когато Снежи я намира (горе) и сега (долу). |
Надето (името, разбира се, идва от Надежда) е един от най-тежките случаи на Снежи. Палето е намерено премазано. Буквално.
Малко премазано петънце на асфалта в жк „Бистрица”. Счупена челюст, пукнат череп и премазани лапи. Отчайващо, но не и за Богинята на кучетата. Започва интензивно лечение и грижи. Двете преминават през ужаса – кутрето плаче по цели дни и нощи, но днес тя е щастлива и игрива – осиновена в Холандия, благодарение на Надя Кан. „Надя Кан ми е помагала с ваксини, храна, осиновявания. Тази жена е велика!”, казва Снежи.
Симба е друго кученце, за което Снежана получава съвет да бъде приспано заради огромна херния. Не, разбира се. Сега оставеното да умре на улица в Тополница пале е прекрасен куч на семейство в Бургас.
Хиляди дупничани са виждали и срещали сополивия дядо Виктор, прекарал целия си живот по центъра. Премеждията на старчето обаче не свършват с рисковете на улицата. Психично болен мъж взима добронамереното към всеки старче и го заключва в мазето на къщата си. За щастие, това е близо до родната къща на Снежана и тя бързо разбира за случая. Виктор веднага е прибран в апартамента й, където става любимец на дъщеричката на Снежи, а за отплата старчето помага в отглеждането на десетки палета. След над година лечение и грижи здравето на Виктор е стабилизирано и той е осиновен в Холандия.
Алиса, но не от страната на чудесата, а от клетка на общинския приют, е друго малко чудо, сътворено от Снежи. Когато двете се виждат за първи път, кученцето е свито на пропитата с урина скара. Наплашено и отчаяно, палето с трудност прави първите стъпки към спасителката си. Оставено е да умре, най-вероятно защото е бебе на домашно хъски и куче без порода. Невероятният микс от гени обаче прави Алиса истинска прелестница. С едно синьо и едно кафяво око, тя печели сърцата на новото си семейство в Германия.
Синеоката Аляска е намерена на пазара в Дупница. 100-процентова красавица, сега със сигурност е най-сниманото куче от всички подопечни на Снежи – осиновена от фотографа Мария Жекова от София.
Моли е дребно кученце, намерено премазано от кола на Градската градина. След две операции и много изпитания намира новото си семейство в Сливен.
 |
 |
| Позната картинка. Изоставено в кашон кученце...да умре. Но Луна сега тича в Германия. |
Луна, също изоставено от „стопани” бебе, е намерено от Снежи да лежи умиращо пред кашон при пункта на КАТ. Дълго време палето е лекувано от парвовироза, а сега дели игрите и белите с хъскито на семейство от Германия, което я осиновява.
Карамел прилича на куче от руска приказка, но Снежи го спасява след истински кошмар. Кучето е жестоко пребито и оставено да се влачи из село Бистрица. След лечение и много грижи Карамел се възстановява и сега живее при осиновителите си в София.
Друго спасено от Бистрица куче е Добринка. Гальовната красавица с едно око сега живее при новото си семейство в Англия. С британски паспорт е и шоколадовата Роза от централния площад на Дупница.
Котилото от къщата на ужасите също са сбъднали мечтата на голям процент от българите – законни граждани на Англия са.
Осемте огромни сега песчета са бебета на нещастно и окаяно куче, затворено в почти разрушена изоставена къща в града.
И още много, много истории с ужасяващо начало и щастлив край.
За да обяви куче за осиновяване, Снежи трябва да познава нрава му, а ако е малко – да прецени и колко ще расте. Затова обръща внимание на всяко, играе с всяко, опознава го и знае идеално качествата и недостатъците му. Никога не заблуждава кандидат-осиновителите, макар и така да се стига до невъзможност кучето да бъде осиновено. А има и такива. Къде са? При Снежана, разбира се. Това са Голиат, Меца, Хироу и Роки.
Роки, прекрасно куче, е изваден като бебе от общинския приют.
Голиат е ... ами, Голиат. Огромен, страшен, дързък и неконтролируем.
Намира го, когато той е на около четири месеца, но изстрадало, хърбаво, нещастно бебе с белези от насилие. Най-вероятно е взет и гледан за боеве.
Нещо обаче се е объркало и палето с отрязани уши се озовава изоставено в покрайнините на Дупница. След мъченията, с които бойните кучета изграждат „характер”, т.е. нужната на „стопаните” агресия, късметът все пак се усмихва на Голиат – намира го Богинята на кучетата. Дори и тя обаче има трудности да се доближи до него, да го накара да се довери на човек отново. Но въпреки трудностите, хапането и мъката да гледа куче с убита душа, Снежана успява. И днес Голиат е жив и здрав, тича и има собствено имение под планината. Вярно, не прикляка да върти опашка на всеки срещнат, но пък двамата със спасителката му имат толкова силна връзка, че огромният пес се разтапя като пухкаво коте в компанията й.
Меца не е страшна, нито лоша, но просто никой не я е поискал. Затова бившето бездомниче сега е първа цигулка в двора на бащината къща на Снежи.
Хироу е инвалид. Блъснат е от кола и задните му крака са парализирани напълно. При първите прегледи в клиниката са категорични, че страдалчето няма да може да ходи и да се изправи повече. Каква богиня ще е обаче Богинята на кучетата, ако не неправи и невъзможното. Е, продължава да го прави. Носи 20-килограмовия куч всяка сутрин и вечер, за да го свали на разходка пред блока, ежедневни са масажите и упражненията. И така Хироу връща чувствителността в краката си, рита, а понякога, затичан, забравя, че е парализиран и се изправя. Но отново пада. Снежи е убедена, че проблемът е в психиката на кучето и все още отказва да поръча инвалидна количка, макар това да е по-лесното решение за нея.
Няма обаче лесно, когато животът ти е посветен на страдалци, а гласът ти говори от името на безгласните.
 |
 |
 |
| Димо и Димчо са извадени от приюта в изключително тежко състояние. А днес изглеждат така. |
Само преди седмица Снежана е на ръба, защото в беда е не само куче, но и дете. Покрай младежи разбира, че на улица в града има окървавено куче и разстроено момче. Моментално се озовава на мястото и разбира, че кучето нарочно е блъснато от автомобил, докато пресичало с група деца. Момченцето е неутешимо, защото обича кучето, но родителите отказват да положат и минимални грижи за животинката, камо ли да харчат пари за лечение. Разбира се, кучето е оперирано. За щастие, не е пострадало тежко и сега се възстановява.
Хъскито Бела от контейнерите е последната задача на Снежана.
Преди седмица получава обаждане за тежко ранено хъски. Задните крака на чистокръвното куче, незнайно как оказало се в компанията на обикалящи контейнерите цигани, са били омотани в бодлива тел. Циганите не успели да му помогнат и го зарязали така – да мре на улицата. Не се знае откога Бела е страдала зверски. Вече обаче е в ръцете на Снежи, часове след обаждането кучето е оперирано в Благоевград, а добрата новина е, че инфекцията не е достигнала до костта. Сега и Бела е в приемен дом и чака своите хора.
И между сутрешните и вечерни разходки с Хироу, между тигелите до всеки приемен двор, Богинята на кучетата почти всяка седмица транспортира животни за кастрация. Ако няма пари, за да се извършат операциите в Дупница, двете с Цвети пътуват до „Четири лапи” в София.
Кастрацията е единственият изход от омагьосания кръг с бездомните животи
Това е убеждението на Снежана и затова и в най-големите снегове не спира пътуванията, макар че при едно от прибиранията, двете приятелки са на косъм от катастрофа. Поемат за кастрация не само бездомните кучета, за които се грижат, но и животни на финансово затруднени хора.
 |
  |
| Гъбка е спасена от центъра на Дупница. | Роза също е била подритвана по пл. "Свобода", сега живее в Англия. Дребната Чара (горе) не е имала шанс на улицата. |
„Бездомните животни не се появяват от въздуха. Основните източници са дворните кучета на бедни хора, които не полагат достатъчна грижа за животните си. Кучето е вързано на верига и само ражда. Не само се уврежда здравето на майката, но на малките не се търси дом – изхвърлят се и повечето умират, а тези които оцелеят, са обречени на страдание на улицата. Затова трябва да правим всичко възможно в тази посока. Има обаче и хора, които не кастрират животните си и не полагат нужните грижи за тях, не защото нямат възможност, а просто защото не ги интересува, не се трогват и не им пука – кучето е просто аларма. Имам какви ли не случаи. Една жена не искаше да ми даде кучето си за кастрация, защото щяло да го боли. А това куче е вързано 24 часа на метър верига, има изкривявания и други здравословни проблеми от непрестанните раждания. Да го боли?! Малките съответно са били избивани и захвърляни. Две седмици всеки ден бях при тази жена и нонстоп обяснявах как се прави кастрация, че това е най-доброто за кучето й. Най-после склони”, разказва Снежи. После собственичката, разбира се, била предоволна, особено щом не са й искани пари и не й се е наложило да положи и минимални усилия.
Още по-абсурден е мотивът за отказ на жена, която гледа в двора си над 20 котки. „Щели да й липсват, докато ги няма!”. Упорство и късмет помагат в случая. С помощта на съпруга на любителката на котки, Снежана успява да кастрира женските, а собственичката въобще и не разбрала, че те са липсвали за няколко часа. „И как ще разбере, като при толкова много котки и котета, тя не може дори да ги запомни. Освен това, са недохранени, болни. Пълна трагедия и ужас. Сега обаче е доволна, защото не се раждат постоянно котета и й е по-лесно да изхрани големите”.
Кастрацията е най-разумният изход от проблема с бездомните кучета и котки, но тя задължително трябва да се прави в добри ветеринарни кабинети и клиники. Иначе крие огромен риск за животинката.
„Изключително важно е операцията да се направи както трябва. Виждала съм кучета, зашити не както трябва или с неизвадени яйчници. Моментално следва образуването на тумори, страшни инфекции и ако не последва лекарска намеса, изходът е един – страшна и болезнена смърт”, обяснява Снежи. Много си мислят, че тя е ветеринар и донякъде са прави. Донякъде, защото няма диплома, но пък чете толкова много и търси мнението на най-добрите лекари, че знае за кучетата повече от доста от тези с дипломи. В началото се научава да поставя инжекции, така че след преглед и назначаване на лечение от ветеринар да не й се налага да ходи до кабинета всеки ден за тази процедура. После научава и всичко друго – какво е нужно за конкретна травма, какво означава конкретен симптом.
А с кучетата не е като с хората. Знаете ли вица:
Ветеринар отива при личния си лекар.
-Какво ви е?
-Е, така е лесно!
Отговорът на въпроса „какво ти е” при кучетата се намира в мириса на дъха им, в блясъка на козината, в състоянието на възглавничките на лапите и очите... в акото.
„Проблемът е, че повечето хора приемат бездомните кучета за заплаха, но всъщност ние, хората, сме заплахата за тях.
 |
 |
| Мъничката Моли след операцията по спешност (горе) и сега играеща си в дома на новото си семейство. |
Изключително рядко куче ще реагира с агресия. Това може да се случи само по вина на човек, дали защото кучето е малтретирано, или оставено да „подивее”. Кучето може да реагира с агресия, когато изпитва страдание и болка – почти винаги пак по вина на хората. Кучетата биват обвинявани за разнасянето на зарази, но
истината е, че хора, които не поддържат личната си хигиена, не се лекуват и не се съобразяват, когато са болни, са много по-опасни.
Давам за пример крастата по кучетата – това е заболяване, което не е заразно за човека, то се предава само от животно на животно. Може да се разболеете от краста само ако сте контактен с крастав човек, но не и с животно. Лекувала съм десетки крастави кучета, чиято съдба на улицата е най-тежка, защото са отритвани, гонени, бити именно заради заблудата, че са опасни за хората, а и заради пораженията по козината. Това е заболяване, което се лекува – да, дълго, но се лекува. Всички кучета с краста, минали през мен, сега са в нови домове или продължават да се лекуват.
Демодекозата/крастата се появява от подкожен кърлеж и не е заразна за хората.
Заблудата за опасността да се заразиш с кучешка тения също е един от основните мотиви на тези, които искат изтребването на бездомничетата. Заразяването на здравите кучета и хищници става единствено и само след изяждане на вътрешни органи на преживни животни – черен и бял дроб, далак и черва, опаразитени с ехинококови мехури.
Колко от вас, четейки до тук, са си помислили: „тя паре пари” и „ама от къде пари, мацка”
Макар да съм сигурна, че тези които са стигнали до тук с четенето, не са от хората, които ще се разяждат от подобни въпроси.
Разбира се, че Снежи няма как и не покрива всички сметки по клиниките и за храна сама. Да, най-голямото финансово бреме е за нея и приятелката й Цвети, но винаги има приятели, които помагат с чували с храна, с обезпаразитяващи, витамини, памперси –всички нужно за кучетата. Има и хора, които, разбрали за мисията й сами от Фейсбук или от приятели, я търсят и даряват храна или средства за лечението на конкретно куче – отчита се с документацията от ветеринарните клиники. Не работи с банкови сметки, дори не приема тази практика на други хора, спасяващи животни, защото има опасност пред
 |
 |
| Дядо Виктор прекарва в дома на Снежи година и помага в отглеждането на палетата. Когато го намира е слаб като скелет, днес се радва на свой двор. |
„спасяващи животни” да има едно „уж”. „За съжаление, има такива, които осигуряват себе си, като вземат да гледат едно-две болни кучета. За още по-голямо съжаление, понякога това са кучета, чието страдание се продължава само заради идеята да се събират пари за него”, казва Снежи. В момента тя работи като преводач и покрива 90% от разходите по кучетата сама.
А любовта и решителността, с които нахлува във ветеринарните кабинети, така впечатляват лекарите, че често те не вземат пари за труда си, а само за консумативите.
Работила е с почти всички ветеринари в Дупница, но вече са екип с д-р Георги Бандеров. „Той не само помага на бездомните животни, но вече е и мой голям приятел. Никога не ми е отказал, а съм го притеснявала по всяко време на денонощието със спешни случаи или за съвет. Най-тежките случаи транспортираме в клиника „Дуовет” в Благоевград. Там има железен мъжки колектив от професионалисти. Много са ми помагали. Единствено там съм чула ветеринари да наричат животните с прекрасни думи „хайде, мила”, „всичко ще се оправи, моето момче”. В тази клиника са спасявали кучета, които буквално са били на кайма. Един ден просто ми казаха: „ти помагаш и ние ще ти помагаме”. Изключително много уважавам ветеринарите от „Дуовет” и съм им безкрайно благодарна”, казва Снежи.
  |
  |
| Снежи в действие. | Роки е изваден от приюта, той е от кучетата на Снежи (горе). За Симба (долу) препоръката била да бъде приспан...а днес живее щастлив в Бургас. |
Поне две години влиза без проблем и в общинския приют в Дупница. „Ловецът Георги Ценов е идвал да хващаме кучета и съм ходила с него да ги ловим по кварталите за кастрация. Много малки и големи кучета съм извадила от приюта, и всички са осиновени”, казва Снежи. Между другото, тя е единственият човек, за когото в приюта признават, че помага реално – с храна и с осиновявания.
За кастрациите пък помагат много организации от чужбина и частни лица. „Когато нямаме дарения, караме кучетата и котките в „Четири лапи” в София. Те също са ни помогнали много. Там правят най-добрите кастрации, а и никога не са ни отказали.
Много организации са ни помогнали с осиновявания, като Animal Hope Bulgaria-Kazanlak, Pet sisters. Много хора са ни помогнали с намиране на осиновители. Най-много ми е помогнала Надя Кан. Тя е бизнесдама, но за животните си дава сърцето. Тя е неотлъчно до нас вече трета година”, казва още Снежи.
Помощ често трябва за приемни домове, т.е. дворове. В приемните домове кучетата се задържат до намирането на стопани, но храната, обезпаразитяването и другите разходи се поемат от Снежи и приятелите й. „Разбира се, няма да откажа помощ и от хората, които приютяват наши кучета, но никога не го искам. Това е тяхна воля”, казва Снежи. Тя винаги поема тежките случаи.
Най-често трябват приемни домове/дворове за бебета, както е и в момента.
„Спомням си, когато за първи път влязох в изолатора! Доста време мина. Отчаяние, страх, пищящите бебета.....Сърцето ми се пръсна на хиляди парчета. Не можех да спя. Постоянно сънувах как детето ми е в клетката и не я намирам. За мен няма по-страшно от изоставени малки кученца. Те не могат да си намерят храна, не могат да се стоплят. Умират по жесток начин. И в момента отново имаме страшно много кученца”, казва Снежи. Надява се да се намерят още сериозни и загрижени хора, готови да дадат временен дом за кученцата, защото всички възможни места за бебета към момента са пълни. Добре е това да са хора от града и околностите, защото Снежи посещава всички адреси с подопечни всеки ден или през ден. Тя е поела ангажимента с намирането на домове, но изключителна помощ е споделянето на албумчетата с кучетата във Фейсбук, защото „никога не се знае кой ще се влюби в конкретното куче”.
 |
 |
 |
| Всички осем кутрета от къщата на ужасите са осиновени в Англия. |
Има даже случаи, в които хора търсят домашен любимец, описвайки го по един начин, но, разглеждайки снимките, избират и осиновяват напълно различно от първоначалното им желание куче.
„Но за всяко куче има семейство, а за всяко семейство – куче. Опитомили сме ги, отнели сме им инстинктите, направили сме ги зависими от нас, затова им дължим грижа. Те са най-верните животни, най-милите и най-обичащите, най-добрите ни приятели, благодарни са, дават ни безгранична вярност и любов. Ако им върнем само малко от любовта, която ни дават, ще решим проблема с бездомните животни без смърт, без насилие, без излишни спорове”, категорична е Снежи и ние й вярваме.
МОЖЕ ДА ПОСЛЕДВАТЕ СНЕЖАНА БАНЕВА ВЪВ ФЕЙСБУК
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
